Когато няма Муза

когато няма муза
и пред листа сам седиш
животът те контузи
носиш тежките следи

от мечтите непреследвани
от неводените битки
от пропуснатите шансове
от задавеното "искам"

когато няма муза
но пак Нужда в теб гори
търсѝ море илюзии
стих красив си сътвори

Муза

Защо е толкова заета
все тази муза на поета?
Когато той я вика,
тя иде многолика...
Когато той зове я,
лукаво му се смее...
Когато той я търси,
тя идва, но за бързо...

Защо е толкова проклета
и лоша музата превзета?

Творец

когато слънцето изгрява
готов съм да летя
и върхове да покорявам
да късам пак цветя
потънал в красота

когато слънцето залезе
духът ще усмиря
че той е извор на поезия
а светлата зора
от мрак е по-добра

тя - муза силна и могъща -
в творец безсмъртен ме превръща!

Муза

Какво от мене искаш, Музо!
Бъди проклета!
Умът ми да контузиш? Давай!
Счупи сърцето!

Ти шепнеш ми за слава...
И даже викаш!
Какво от мене искаш, Музо!
Сълзѝте бликат!

За кеф ме обладаваш...
Лежиш в куплети.
Хранѝ ме със илюзии? Давай!
Бъди проклета!

На Маришка - Имен ден

Честит имен ден, Маришка!

Каквото и да пожелая,
ти вече си го имаш:
- дечица - пълна стая
- мъжа - със теб до края -
във твое име!

Каквото и да е в сърцето,
ти можеш да постигнеш:
- пораснали момчета
- и Муза на поети;
десетки книги!

Художничка с думи -
красива и умна
БЪДИ!
Децата ви смели
по пътя поели
ВОДИ!

Ти стихия си опасна!
Ти си лоша и прекрасна!
Погледни ме с поглед ясен!

Очите - синева дълбоки!
Добри са, но са и жестоки!
Стрела си в тетива с посока!


Винаги напред движи се,
да си първа вечно искай...

Щом държиш добрите близко,
ще намериш всявга изход!

Свобода

в стиха си можеш да си всеки
герой злодей убиец и месия
върви по прашните пътеки
и твори магия!

в стиха си можеш да си вечен
или вечна да е твойта муза
защото щом е той изречен
в него спи изкуство!

в стиха си можеш да си всичко
река
дърво и хълм
любов и огън
помни че трябва да обичаш
славата е дрога!

Ти си видение

ти си още видение
ти си още в съня ми
теб наричам спасение
със очите - бездънни

ти си само илюзия
ти си само на листа
но си бъдеща Муза
свята бляскава чиста

ти си вече в съдбата
ти си вече решена
ето твоя - душата ми -
с нея всички вселени

Късно е

късно е
време е перото да почине
втръсна ми
рима да редя след рима
търся си
дама прелестна и незаета
да скъсаме
ролите на муза и поет

Музата да си почине

Оставям малко музата ми да почине.
Тази хубава богиня!
Но какво тогаз ще чиня?

Да възхвалявам красотите ни природни?
За това съм непригоден!
Нужен е Пегас изгоден!

Процесът на писане обяснявал съм много!
Знаете - ритъмът строг е!
И в стиха аз търся Бога.

Но какво? Какво остава?
Може строфата децима...
Модел с добра октава?
Сигурно една сикстина?
Дали да продължавам?
Следва мъничка терцина...
Това не носи слава!
Ад без тебе е, Богиньо!

Запей, мой нежен славей!

Когато няма муза не пиши

когато няма муза не пиши
дори до смърт да те души
болката и тя да е жестока
знай душата е дълбока
и може тя да удуши
и доброто и порока
и от живец да те лиши

затова

когато няма муза не пиши

Последните капки муза

последните капки муза изстисквам
за да ти напиша нещо мило
макар и всички да сме егоисти
душа бяла в теб си приютила

Пътувам с автобуса

Пътувам с автобуса
далеч от мойта муза...
но дали далеч съм всъщност
или тя е мойта същност?
Минавам километри
но тя ще ме намери;
тя - мойта скрита същност,
тя - толкова насъщна!

Пътувам с автобуса
към мойта мила муза!