Творец

когато слънцето изгрява
готов съм да летя
и върхове да покорявам
да късам пак цветя
потънал в красота

когато слънцето залезе
духът ще усмиря
че той е извор на поезия
а светлата зора
от мрак е по-добра

тя - муза силна и могъща -
в творец безсмъртен ме превръща!

Нещо красиво

нещо красиво в мен се роди
в мойте гърди
роят се звезди
роят се звезди

нещо прекрасно в мен разцъфтя
в мойта душа
цъфтят рой цветя
цъфтят рой цветя

нещо лъчисто аз сътворих
в мойто сърце
то с пламък гори
то с пламък гори

Селфи

Колко хубаво е тук!
Цветя, дървета и поточе!
Няма капчица боклук,
една сърна водичка лочи!

Готвя се сега за щрак!
Така ще си направя селфи!
Както някой папарак -
когато е намерил елфи!

Поляни

поляни с приказни цветя
планини в далечината
тук минала е пролетта
сняг оставил е следата

щом видиш тези чудеса
въздига се душата
под модри чисти небеса
порастват ти крилата

Няма ли да се разболееш

обичам да те гледам гола
на леглото ми протегната
уви от вчера алкохола
над тебе тежко тегне

обичам да те гледам гола
как пълниш ми сутрин джезвето
минава мойто главоболие
щом пийна от кафето

обичам да те гледам гола
как поливаш наобед цветята

както се разхождаш из хола
едно ми е непонятно

като все гола ти се вееш
няма ли да се разболееш

Цветница

Честит имен ден, цветенца мои!
Устояли сте на снегове и на порои
и сега цъфтите вие по-красиви даже
във градините и по паважа.

Но какво аз имам да ви кажа?
Бъдете все тъй силни, издръжливи,
все така упоителни, красиви -
да ви има на света е важно!

Когато дойде тя

когато дойде тя
ще постеле цветя
и овошките ще цъфнат
когато дойде тя
реките ще текат
залезът ще бъде кървав

когато дойде тя
лозите ще сълзят
птиците ще се завърнат
когато дойде тя
ще мога да умра
щом веднъж я аз прегърна

Потънал в мъгла

Потънал в мъгла
сънува градът
по всички стъкла
рисува студът...

Рисува цветя,
облича ги в мраз,
да са в утринта
те свежи за нас!

Питаш ме как съм?

Питаш ме как съм? Добре!
Някак искам той да разбере!
Плач няма, нито пък рев!
Не ще вдигна, ако набере!

Питаш ме как съм? Цъфтя!
Някак ми писна от любовта!
Смях има... пълно с цветя
в мойта градина на пролетта!

Капка роса

поглъща те сутрин мъглата
превръщаш се в капка роса
докосваш ти нежно цветята
със свойта сребриста сълза

когато те гушна

когато те гушна
цял свят изчезва
и думи ти шушна
сякаш нетрезви
сме с тебе двама
пием от устни
колко са вкусни
по-меки няма

щом аз те целуна
във нощ сребролунна
превръща се света
в градина със цветя

докосна ли те нежно
изпълвам се с надежда
светът - скучен и сив -
става мигом красив