Говори ми, мила, говори ми

Говори ми, мила, говори ми,
ще ти отговарям аз със рими,
ще мълвя във унес твойто име,
но не знаеш колко мен боли ме,
задето тъй сме далече;
това ужасно ни пречи!
Побърква ме също вече,


че не мога да те гушна,
думи нежни да ти шушна -
тъй си мила, добродушна...
Говори ми, мила, говори ми,
и душата своя отвори ми,
във земите й неизбродими
заведи ме.
Пък нека боли ме!

когато те гушна

когато те гушна
цял свят изчезва
и думи ти шушна
сякаш нетрезви
сме с тебе двама
пием от устни
колко са вкусни
по-меки няма

щом аз те целуна
във нощ сребролунна
превръща се света
в градина със цветя

докосна ли те нежно
изпълвам се с надежда
светът - скучен и сив -
става мигом красив

Искам само да те гушна...

Искам само да те гушна...
Думи мили да ти шушна -
там, във кулата въздушна.

Искам само да помилвам
аз косите ти красиви -
те така ме обезсилват...

Искам да сме близо двама,
нищо между нас да няма
и да те прегръщам само...

Искам само да те гушна...
Но не бива. И аз няма...
Не бъди тъй добродушна.