Говори ми, мила, говори ми

Говори ми, мила, говори ми,
ще ти отговарям аз със рими,
ще мълвя във унес твойто име,
но не знаеш колко мен боли ме,
задето тъй сме далече;
това ужасно ни пречи!
Побърква ме също вече,


че не мога да те гушна,
думи нежни да ти шушна -
тъй си мила, добродушна...
Говори ми, мила, говори ми,
и душата своя отвори ми,
във земите й неизбродими
заведи ме.
Пък нека боли ме!

Ти драсна кибрита

ти драсна кибрита
и огън запали
огън от думи
от сухите шуми
силен и буен
сега съм във плен на
мисъл нетленна
за бъдещи случки
които налучквам
ти драсна кибрита
и огънят лумна
огън от думи
парещ гърдите