Пиша

Пиша... не зная какво ще излезе.
Поезия? Лесно е?
Вдишвам... и ето че чувствата бликат!
Стихове! Отклик!
Всичко, което чувствам е на листа!
Мракът и светлата буря лъчиста!

Питаш ме как съм?

Питаш ме как съм? Добре!
Някак искам той да разбере!
Плач няма, нито пък рев!
Не ще вдигна, ако набере!

Питаш ме как съм? Цъфтя!
Някак ми писна от любовта!
Смях има... пълно с цветя
в мойта градина на пролетта!

Аз искам

Аз искам да чувствам,
да пея, да пиша...
Живота да вдишвам,
излят във изкуство.

Аз искам, аз искам
тъй силно да любя,
че даже ума си
докрай да изгубя.

Аз искам да чувствам
живота пулсиращ
във моите вени...
В мига да се спира
Безкрайното време
във Вечно изкуство
от мен претворено.