Момичета прекрасни

далече сте от мен
момичета прекрасни
в деня студен
аз гасна в плен
и раните зарастват

но мъчи ме страха
че няма да ви имам
дори в стиха
да спи греха
живея в тиха зима

далече сте от мен
девойки светлооки
но някой ден
все тъй смутен
ще слея с вас посока

Къщурка

заведи ме в къщурка сред зима
нейде в дълбока дъбрава
нека отидем самички любима
и света да забравим

ще ни грее там любовта ни
(но най-вече дървата)
и от устните ще се храним
(но предимно с халвата)

заведи ме в къщурка сред зима
нейде в гори тилилейски
само любов ни е необходима
(и пари европейски)

Ледът по листата

ледът полепнал по листата
на капчици малки топи се
пропива бавно във клетките
с докосване ледено

и плачат тъжно листите
че раничко дошла е зимата
преди да навлекат палтата
и да се скрият под земята

ледът полепнал по листата
на капчици малки топи се
и се превръща във водата
от която ще пият птици

Да си болен

колко тежко е да бъдеш болен
прикован духът, не волен
във затвора лежиш доброволен
вечна зима в теб, не пролет

Сняг ли?

Сняг се сипе на парцали...
Чакай! Туй са портокали!
Смогнеш ли да се пребориш,
туряй смело в джоба
чак до късна доба
всичките са тънкокори!

---

Сняг се сипе на парцали...
Чакай! Туй са портокали!
Смогнеш ли да се пребориш,
граби - те са тънкокори!

Листата окапват

Листата окапват,
сезонът залязва.
Сълзите се стапят...

Защо ми отказа?


И всичко тъмнее,
и вече е зима!
А раната зее...

Така нарани ме!

Не съм поет

Зимата е в мене,
целият съм в лед,
думите студени...
Не са на поет!

Лято ме изпълва.
Топло е навред,
радост в мен покълва...
Но не на поет!

Пишат всички други,
имат те късмет...
Ще въртя аз струга,
щом не съм поет!

Бяла си като снега

Бяла си като снега
и като него париш.
Носиш в себе си тъга -
и тежък е товара.

Бяла си като снега
и като него чиста.
Хайде, протегни ръка,
светът така е близко! 

Питаш ме как съм?

Питаш ме как съм? Добре!
Някак искам той да разбере!
Плач няма, нито пък рев!
Не ще вдигна, ако набере!

Питаш ме как съм? Цъфтя!
Някак ми писна от любовта!
Смях има... пълно с цветя
в мойта градина на пролетта!

Старата жена

Зимата беше много студена.

Дървата бяха свършили, а нямаше пари дори за един кубик. Синовете й едва издържаха своите семейства и нямаха излишни пари. Вярно, ходеха до гората, но глобите бяха много големи, а и сухите клони много бързо изгаряха.

Единственият начин да оцелее през зимата беше да иде в града при тях.

И тя отиде.

Живееха на дванайстия етаж. Всяка сутрин тя гледаше бетонната гора и малките хора, пъплещи като мравки по тротоарите. Обичаше да излиза до парка, но това беше жалко подобие на родното й място и тя не се задържаше там.

Беше на 89 години и никога не беше напускала селото.

****

Мина ден.

Мина седмица.

С всеки изминал ден тя линееше все повече. Зимата все още не й позволяваше да се върне у дома си, а и пари не идваха от никъде.

И тя търпеше.

Ходеше по асфалтовите реки, покрай бетоновите гори, дишаше замърсения от фабриките и колите въздух и тъгуваше. Скоро престана и да излиза. Обстановката навън я потискаше, а парка го асфалтираха. Легна на легло.

Скоро старата жена напусна близките си в града.


А зимата бе все така студена и безчувствена.

Ела при мен

За Вероника


Ела при мен
в тоз хубав ден.
Ела и нежно прегърни ме.
Но ти далеч
си днес и веч
все тъй ще бъде в мене зима.

Аз чакам сам,
но ти си там -
далеч от мойте топли устни.
И хич не знам
дали със плам
до твойте ти ще ме допуснеш.

Мечтая си...
Оставаш си
все пак едничка ти за мене.
Макар далеч
да си и с реч
едва ли нещо се променя.

Обичам те, защото...

Обичам те, защото си лоша.
Задето в сърцето ми забиваш
надълбоко ножа…
Обичам те, защото си отиваш.
Обичам те, защото си
високо…

Обичам те, защото ме боли.
Задето лицето ти във мене
вечно ще гори…
Обичам те, защото ми изменяш.
Обичам те, защото си
далечна…

Обичам те такава –
лоша,
далечна,
незрима…
Обичам те, защото ми донесе вечна зима.
Задето небето чернее над мен.
Обичам те заради вятъра студен.
Задето сърцето от болка замръзва.
Обичам те, защото няма ден…
Задето лицето ти ми се изплъзва
и не мога в зениците да го запазя.
Обичам те – не мога да те мразя…

Обичам те просто защото те има.