Ръцете ти са моят замък

ПО ПЕСЕН


ръцете ти са моят замък
очите твои - сини небеса
докосна ли те пламва пламък
възможни стават всички чудеса

и пее цялото ми тяло
то твое е - изгаря цяло
за ласките ти нежни
ти носиш ми надежда

и зрее в погледа ми лято
аз твоя съм - от страст излята
в душата ми се ражда
към тебе силна жажда

ръцете ти са моят замък
очите твои - сини небеса
до теб да бъда искам само
в гори прохладни с вечни дървеса

Морето

морето днес е божествено
а твоето тяло - тъй женствено
и нека замлъкнат езиците
свободни сме ний като птиците

защо са ни нужни и дрехите
хвърляй ги заедно със чехлите
и нека попиват телата ни
лъчите горещи на лятото

Летят ята

летят ята от прелетни птици
над ниви с ръж и пшеница
лъчи наливат сок в класовете
тук-там цъфти нежно цвете

щом скоро дойде знойното лято
ще жънем ние житата
и смлени на брашно както трябва
на нас донасят те хляба

Не съм поет

Зимата е в мене,
целият съм в лед,
думите студени...
Не са на поет!

Лято ме изпълва.
Топло е навред,
радост в мен покълва...
Но не на поет!

Пишат всички други,
имат те късмет...
Ще въртя аз струга,
щом не съм поет!

Сънища наяве

Аз затварям очи... и съм на морето...
Климатика бучи... и не е горещо...

Запушвам уши... и ето ме в Рила...
Но дим ме души... цигарка са свили...

И крещят в коридора... хайде, стига, бе хора...

Петък следобед е, жега, и не ми се работи...
Дай ми моренце, и излет, да си гледам живота.

А вие ме гъчкате в тясната стая
от мързел умирам аз... види се края...

На моята Спасителка

Години дълги в мрака
аз стоях и чаках.
Орлица с черни нокти
душата ми дереше.

Години дълги в мрака
аз стоях и плаках.
Лъвица с остри зъби
сърцето ми ръвеше.

Години дълги в мрака...
Аз тебе чаках.

И ти дойде. И нови сили
наля в отпуснатите жили.
И ти дойде. Живот донесе
там дето вечно беше есен.

И ти дойде. Донесе огън -
стопи той болка и тревога.
И ти дойде. А с тебе лято -
разцъфнаха цветя в душата.

Дойде.
Прогони мрака.

Аз те дочаках.