От раните отворени

от раните отворени
стихове кървят
желания и спомени
ума дерат

защо ножόвете забѝ
във плът и в кост
щом срещнаха се две съдби
в живота гост

ти бях неканен
но беше рано
отвори рана

защо ти примката уви
връз мойта гуша
нима е малко че кърви
душата в суша

от раните отворени
се стичат думи
четат ги слепи хората
- слова безумни -
заграждат те затвора ми
с лъчите лунни

Когато скука

когато скука забива зъбѝте си остри
във тяло
в ум
във душа
и във кости

когато вече ти липсва наслада и чувство
и вяло
с шум
ти твориш
неизкуство

не спирай - лей красоти върху листите бели
без мисъл
с кръв
чудеса
преживелици

не спирай - още е рано очи да затвориш
орисан
пръв
да дариш
духа си на хората

Кой разбира?

много е трудно когато
пълна е с огън душата
всичко наоколо пали
с погледи хората гали
ражда - красиви? - поеми
бърза живота да вземе
всъщност тя нищичко няма
само любов тъй голяма
целия свят че побира

кой ли обаче разбира?

Свобода

никога ли няма свобода
към момиче да изпитам
и за нея стих нов щом родя
всеки път да ѝ прочитам?

няма ли да е и тя сама
и с живота да се бори
и - избрала моята тъма -
измежду всички други хора...

---

... съдбата с моята да слее
защото в мен е вечно тъмно
(а вънка слънце ярко грее)
кога ли ще се съмне?

... несгоди грижи споделила
в дома ни вечер да почива
да бъде тя добра и мила
и двамата - щастливи!

Защо да се мразим?

защо да се мразим
ние всички сме хора
душите да пазим
на зло от затвора

да бъдем красиви
и отвън и отвътре
доброто е живо
дори да сме мъртви

защо да се мразим
ние всички сме грешни
душите прекрасни
да пазим човешки

От любов и родина

мракът бавно обгръща ни
душите после и къщите
не не ми говорете
вижте хора - прегръщат се -
различни уж но са същите
обич иска сърцето!

крачат бързо войниците
и ронят майки сълзите си
но това ще премине
вижте хора - събуждат се
че по е силна тя - нуждата -
от любов и родина!

И този свят се разпада

... И този свят се разпада,
разкъсван от нас е на части.
Добрите хора щом страдат,
а лошите стават всевластни
и мачкат и мъчат народа...
И даже останал свободен,
поскъпват токът и хлябът;
без милост алчно ни грабят -
животът е станал ужасен!
Войнѝте семейства раздират,
стотици умират!
... И моля тогава Човека:
"Това е опасна пътека.
Вόди до край на живота.
А може по-иначе. Нека...
С обич ний първо подходим!"

Дърво самотно

дърво самотно расте на хълма
но със живот е кората пълна
подслон то дава на насекоми
и каца славей - дървото помни
подема песни красиви нежни
в зверчета бесни пълзи надежда
и идат хора на лов за плячка
посядат скоро тез зли палачи
един от всички ловци жестоки
изпява в срички той свойта болка
сълзѝте рони на пресекулки
изпуска стон и сам Бог дочул ги

дърво самотно расте на хълма
вселена цяла с живот го пълни

Навярно съм досаден

навярно съм досаден
връзка щом не задържах
поет треторазряден
тънещ в глупав страх

"кажи ми днес затвора
още ли държи те в плен
и впил се в същи хора
караш ден след ден?"

навярно съм и странен
повече от всеки друг
душата пълна с рани
кървав сак с боклук

"кажи ми ти кога ще
тръгнеш смело пак напред
и в твойто настояще
мракът ще умре!"

навярно имам сили
греещи във мен слънца
решетките стопили
стигат те сърца

Зъби оголила

зъби оголила хищница зла
ангелче беше без бели крила
късаш и дърпаш ти моята плът
и разпокъсан моля за смърт

идеш от ада - ти демон зловещ
искаш душата ми да прибереш
само че няма да сториш това
спират и пъкъла тези слова:

каквото съм сторил е
било за добро
обичам аз хората
живях без сребро

душата ми чиста е
ти Боже съди
изписани листите
и ме пощади

Искам да те нацелувам

искам да те нацелувам
додето устните ти прокървят
може би така рискувам
целувките ми да те покорят

искам да те забавлявам
додето сълзи бликнат - цял поток! -
как ще можеш ти тогава
да мразиш хората света и Бог?

искам да ти дам душата
душата моя - светлина и мрак -
пък оплаквай си съдбата
защото тя ще ти покаже как!

Хербарий

като красив хербарий
листи много са опадали
край язовира пък рибари
мрежите си са нахвърляли

вият се мъглите - млечно-бели
облаци се мръщят
небеса високо горе спорят
за тези непослушни хора
жалки и могъщи
които без умора
убиват се и се прегръщат
създават и рушат

дали грешат?

като красив хербарий
хора много са се сбрали
край света им боговете
зов отправят безответен

Пътят

по пътя върви - все по пътя
който се вие в съня ти
по пътя - тревите зелени -
дѝри отгоре
на чуждите хора

по пътя върви - все по пътя
той е отдавна отъпкан
по пътя - кърви ти душата -
капки ефирни
по малко умираш

по пътя върви - все по пътя

Пустиня

безкрайна пустиня
пустош без край
молѝ милостиня
пъкъл познай

и пясък изгарящ
огнен и бял
очите ти парят
месец изгрял

и сърпът му свети
нежно в нощта
бъдете проклети!
вече не ща

не ща да се боря
с пясъка бял
и с всичките хора
тъп идеал!

ще найда оазис
там ще поспра
и няма да лазя
в мир ще умра!

Ако само...

ако само знаеше светът
колко любов има в моите гърди
войните щяха да спрат
и Светлина бяла щеше да роди:

- блага за всички хора
- и място под простора
- дейност пожелана
- две копнени длани

ако само знаеше светът
колко любов има в моите гърди
нямаше да има смърт

а Светлината на хиляди звезди!

Сам английски овладя

Сам английски овладя,
знаеш много за историята,
в акциите имаш дял -
постигна повече от хората!

По-добър другар да исках,
аз нямаше как да намеря!
Радвам се, че ти си близко,
и връх не трябва да катеря!

Глас в пустиня

"Деца, боя се зарад вас"
е казал нявга поетът
и неговият силен глас
е идвал от сърцето!

А днес, деца, си правят пас
тез всички, отговорни,
и ту в час, ту извън час,
не преподават като хората!

Ах, днес, деца, страдате вий,
които най сте невинни.
В това страдание се крий
гласът ви, глас в пустиня!

Няма чувства

Няма чувства. В мен е пусто.
Сам сред хора. В мен умора.
В мрака леден. Непрогледен.
Аз изстивам. И загивам.

Един със друг се борим

един със друг се борим
кой думата да вземе
сърцата да разтворим
за нула време
и пука ни за хората
изобщо не ни дреме
когато нас умората
докрай обземе
ние се разделяме
спираме да мелиме

Не съм ви писал скоро

Не съм ви писал скоро,
а ужасно ми се пише...
В живота много хора
напълно са излишни -
поддържат те затвора,
във който ние гаснем,
отнемат ни простора
и пречат да пораснем!

Но вие не сте от тия!
Притежавате магия,

която лекува душите -
отприщвате сълзите
и ето - вече сме здрави...

Всяко зло да ви забрави!