Без любов

дали е трудно без любов
или с любов - по-трудно?
светът е много по-суров
без любов
и всичко е абсурдно!

дали е лесно със любѝм
или пък без - по-лесно?
боли ужасно може би
две съдби
когато се пресрещнат!

дали си струва да кървим
за мигове безценни?
и без любов напред вървим
но уви
душата жално стене!

Пътят

по пътя върви - все по пътя
който се вие в съня ти
по пътя - тревите зелени -
дѝри отгоре
на чуждите хора

по пътя върви - все по пътя
той е отдавна отъпкан
по пътя - кърви ти душата -
капки ефирни
по малко умираш

по пътя върви - все по пътя

Душата ти крещи

Душата ти крещи, момиче.
Ти мълчиш.
Сърцето ти клещи разнищват.
Не казваш нищо.

Самотата те обгръща като плащ.
Крие се из твоите стъкла.
Тишината в теб пропита като дъжд...
Разруши я изведнъж!

Подавам ти ръка. За мен се дръж!

На мотора си съм Бог

на мотора си съм Бог
всесилен и жесток
дигам сто и петдесе
докато не отнесе
един кам'ьон душата
до мен реве сестрата
защо се тъй получи
съдбата - тази кучка
защо ми го отнема

за Вас е тази поема
вий погубени от мъка
вас кои живота стъпка
нека в мир духа почива
там където днес отива

За Маришка - Осми март

Честит празник, Маришка!


Майка, жена, дъщеря,
и в трите ти си добра!
Някога ще разбера
как да ти благодаря:

- за това, че си ми приятел
- за това, че СЛУШАШ
- за това, че разкри си душата
- и че не съм ти дошъл до гушата


Писател, жена, съпруга,
не можеш да си друга,
правиш винаги услуги -
пришла из север на югу...

Честит Осми март, Маришка!

По полето

по полето вървя
по полето
от сърцето кървя
от сърцето

и душата лети
и душата
със крилати мечти
със крилати

а очите сълзят
а очите
в тях змиите пълзят
в тях змиите

Тъгата ти

Когато от тебе тъгата
тече като пълна река
тогава кърви ми душата
подавам ти тихо ръка

когато сълзите ти падат
подобно на капчици дъжд
на чувствата ти водопада
не прави те по-малко мъж

тогава съм ти благодарна
че запали във мен любовта
дори и да къса коварно
тя парченца от мойта душа

С тебе само да чатя

с тебе само аз искам да чатя
ти единствена сгряваш душата
когато навън е студено
в очите ти цели Вселени
звездите се раждат и гаснат
в сълзите ти бистри и ясни
носят думите ти топлината
на вулканите и на слънцата

Музи

При вас връщам се, о, Музи!
Още с румените бузи
на дете свенливо,
растящо със играта
на вечния Театър!
Колко съм щастлива!
При тебе ида, Мелпомена,
от теб да бъда вдъхновена
искам аз и от сестра ти -
Музата Ерато -
чужда не е на душата!

Какво към теб изпитвам?

Какво към теб изпитвам?
Нека вгледам се в душата...
Защо ли все те питам
де си, как сте със децата?
Защо ли любопитствам
стига ли една заплата?
Да, искам да опитам
твойта зелена салата!
Какво към теб изпитвам?
Нека вгледам се в душата...
Любов във ней попива,
в нея ти си със децата!

Гласът ти е

Гласът ти е в главата ми
и гони демоните в нея...
Така успявам да живея
и чиста е душата ми.

И чиста е душата ми -
нали от нея бяга злото,
далече бяга то, защото
гласът ти е в главата ми!

Жажда

Болка сърцето ми разяжда...
Измъчвана от знойна жажда,
душата ми умира и се ражда...