Любов разлистена

любов единствена
любов щастлива
бреза разлистена
сълза горчива

върни си спомена
върни искрите
прости погромите
прегръщай дните

любов загубена
любов кървяща
животът груб е бил
дърво не ражда

върни си огъня
върни съдбата
далеч е богът ти
но той е вятър

Очите смарагдови

в очите ти взирам се
в очите зелени
в тях пее Всемирът
в тях гаснат вселени

в очите ти взирам се
в очите кървящи
за тях пее Лирата
и мъка се ражда

с очите смарагдови
с очите на демон
изчадие Адово
душата превземаш

Защо ме излъга

защо ме излъга защо
без нищо да кажеш
прошепна - ела... - шепнешком

тъй ражда се жажда!

защо ме излъга кажи
не с думи а с поглед
и сляха се двете души

тъй ражда се болка!

защо ме излъга - боли -
не искам да страдам
магия ми стори нали

тъй ражда се АДА!

С нокът черен

с нокът черен ти разкъса
сърцето нежно и кървящо
вече е ужасно късно
в теб няма друго - само жажда!

ти заби жестока лапа
в плътта ми мека и невинна
с мръсна паст за миг излапа
душата - в болка тя загина

с нокът черен ти разкъса
сърцето нежно и кървящо
вече е ужасно късно
и само смърт във мен се ражда!

Какво ли случва се когато

какво ли случва се когато
погледнеш във очите мои
и усетиш - там се ражда стих
щом извират изрази богати
и се водят хиляди двубои
един от тях да победи

какво ли случва се когато

погледнеш във очите мои
и усетиш - ще си първа ти
богиня със коси от злато
и всички стихове са твои
и твои - всичките мечти

Жажда

Болка сърцето ми разяжда...
Измъчвана от знойна жажда,
душата ми умира и се ражда...