Очите смарагдови

в очите ти взирам се
в очите зелени
в тях пее Всемирът
в тях гаснат вселени

в очите ти взирам се
в очите кървящи
за тях пее Лирата
и мъка се ражда

с очите смарагдови
с очите на демон
изчадие Адово
душата превземаш

Създание адово

Какво си, създание адово -
душата изстрадала мъчещо?
Защо си се впило в сърцето ми -
гърдите разцепени гърчиш ти!

Отде идеш, кървави демоне,
та спираш за мене и времето?
Сладко смучеш моите спомени,
и сянка огромна заемаш ти!