На Краси

гола воля срещу звяр ужасен
толкоз силен и опасен
и СВЯТ се той нарича

няма време - никога не стига
за урок или за книга
а времето изтича

дух - желязо! - срещу черен дракон
цар на огъня и мрака
- любимата обича -

няма време - часовникът тик-така
а налага се да чака
- но фактите се стичат -

гола воля срещу зъл противник
но той не се отказва
и става все по-ефективен
във кода щом нагазва

Поглеждам в очите

поглеждам в очите
и всичко е ясно
до края на дните
са слети съдбите
със тебе - Прекрасна -

но ти си далече
мъглата те крие
река бързотечна
съдбата ни пречи
със свойта магия

и много боли ме
защото те няма
до мене любима
но Вярата има
и сила голяма

тя времето спира
тя влюбени сбира

когато повярват
в тях зрънце покарва

Времето

времето лекува времето руши
всичко съществува и ще продължи
пламък във Безкрая в космоса следа
вижда се от Рая не една звезда

времето убива времето теши
спомени красиви в нашите души
пламват и изчезват - сън на Вечността -
раждат те поезия - храм на хубостта!

Времето празно

боря се с времето празно
тръпки по кожата лазят
търся любов да намеря
спират железните двери
на храма-затвор
и пеят във хор
химните ангели бели
ябълки вече презрели
неотхапани
а излапани
пълнят живота със смисъл
тъй ме е Господ орисал
вечно да търся химери
все зад затворени двери

На Новата

в сърцето ми нежно нахлу
и трябваше да бъда
сляп и глух
за да не видя и не чуя
тихата ти красота
която ме обзема
без да се натрапва
без да се превзема
дълго те очаквах
толкоз дълго време
и ти дойде
видях те чух те
ти и дните ти нахлухте
с радостите
и с неволите
и едно-едничко нещо
моля те
с очите си горещи
в мен леда стопи
моля те човешки
мъката изпий
душата ми вземи
в далечните земи...

Времето минава

... и времето минава
аз оставам сам
да пиша продължавам
без да съм голям

... и времето минава
все наивен съм
очакваната слава
е далечен сън

... и времето минава
и жени реди
какво ли толкоз дава
без да ми вреди?

Седя и се чудя

седя и се чудя
какво да скалъпя
без да настъпя
с крак по мазола
някоя гола
(но мила и скъпа)
дива и луда
поп-фолк "певачка"
(пълна глупачка)

седя и се чудя
какво да напиша
в което да диша
"на нашето време"
духът
на кой ли му дреме?
напълно излишно
хабя си таланта
дори без поанта
завършвам стихът!

ДАЖЕ ДА ЛАЗИМ

Не сме били за този свят!
Нито за това време!
Живеем в постоянен ад!
Но знаете ли -
ХИЧ НЕ НИ ДРЕМЕ!

Не сме били за този свят!
А за друга конюнктура!
Години в ямата живях!
Но даваме ви:
ОЩЕ КУЛТУРА!

Не сме били за този свят!
А нима за вас е запазен!?
От нас запомнете това:
Ще вървим напред
ДАЖЕ ДА ЛАЗИМ!

Моля, мила

моля мила на колене
дай ми само шанс
и ще видиш ти у мене
по-голям талант

моля мила дай ми време
дай едничък танц
и любов ще те обземе
и не ще съм сам

Искаш Вечност

О, искаш Вечност? Глупаво човече!
Какво ти пречи?
- Нямаш връзки. Не си дързък!
- Не си упорит като магаре!
- Необвързан. Много бързаш!
- Ще започна да повтарям...


О, искаш Вечност? Времето изтече!
Какво ти пречи?
- В тъпа страна се намираш!
- Не им пука дори да умираш!
- Самоубийство е да издаваш!
- С книгата и себе си продаваш!


О, искаш Вечност? Ами размножи се!
Това е Истината!

По Madonna - Hung up

Времето върви тъй бавно,
времето върви тъй бавно,
любовта кърви безславно...

Знаеш ли какво изпитвам,
знаеш ли какво изпитвам,
не си ли малко любопитен?

Затвори вече телефона,
затвори вече телефона,
говориш си с Мадона!

Всяко малко изречение,
всяко малко изречение,
от голямо е значение!

Времето върви така бавно,
времето върви така бавно,
няма да лежим водоравно!

Затварям телефона вече,
затварям телефона вече,
един от друг сме тъй далече!

На М.

не не могат дълги разстояния
(ни много часове и дни)
да делят един от друг приятели
веднъж щом близки са били


***

приятелите не делят ги разстояния
и времето не ги дели
дори да се видят след десетилетия
ще бъдат както са били

Създание адово

Какво си, създание адово -
душата изстрадала мъчещо?
Защо си се впило в сърцето ми -
гърдите разцепени гърчиш ти!

Отде идеш, кървави демоне,
та спираш за мене и времето?
Сладко смучеш моите спомени,
и сянка огромна заемаш ти!

Демони

в душата ми живеят демони
те кискат се злобно
говорят злокобно
за смърт и за гибел

душата обитават демони
те в кръв са заляни
и пият от раните
доброто погрибат

минава бързо времето
множат се в мене демоните
ще ме изядат отвътре
и ще бъда мъртва мъртва

Покажи си флашката

- Мила моя, покажи си флашката!
- Не си ли малко нагъл? За какво ти е?
- Да ти запиша песен. Юнашката!
- О, миличък, не намаляват въпросите!
- Последна на winamp-а в опашката!
- С тези стари програми боя просиш си!
- Разбираш май само просташката!
- Това наше време тежестта носи си!
- Хайде тогава да ти видя прашките!
- От сатен са, леко докосвай ги!

Легнала в изстиналата лава

легнала в изстиналата лава
плачеш за любимия си демон
тази мъка още продължава
няма времето
болката да снеме

легнала в изстиналата лава
плачеш ти за дявола от ада
тази мъка дълго продължава
още си млада
докога ще страдаш

Децата на новото време

ние сме децата на новото време
на тринайсет всички сме вече големи
електрониката нова е в кръвта ни
и смартфоните нанасят свойте рани

ние сме децата на новото време
и създаваме ви различни проблеми
ненаучени на работа - това е! -
в кафенетата да виснем само знаем

ние сме децата на новото време
от орис жестока ограбено племе

Един със друг се борим

един със друг се борим
кой думата да вземе
сърцата да разтворим
за нула време
и пука ни за хората
изобщо не ни дреме
когато нас умората
докрай обземе
ние се разделяме
спираме да мелиме

NEW DIVIDE

Видяхме се ние на предела
на всичките срещи и раздели,
ти беше вече свой път поела,
аз също имах моите цели...

Видяхме се във време разделно
и те обикнах безпределно...
Но ти не ме обичаше изобщо,
с мен не поиска нищо общо...

Изгарях от желания и болка,
и вихри удряха душата моя,
и питах дълго докога и колко
със твоята съблазън ще се боря...

Объркан седнал съм пред листа
и за теб се сещам, мое цвете,
не искам тази болка чиста
вече да руша в сърцето...

Нямам пари!

Нямам пари за храна!
За телефона нямам дори!
Отнийде няма... Сама!
Няма кой нещо да подари!

Но знаеш ли, не ми дреме!
Нямам пари, нито време!
Сама съм като Луната!
Тя сама грее Земята!

Нямам пари за тока!
За играчки нямам дори!
Дядо всичко изльока!
И роднини нямам добри!

Но знаете ли, не ми пука!
За себе си работя,
за малките, не за боклука;
ценя си аз живота!