боря се с времето празно
тръпки по кожата лазят
търся любов да намеря
спират железните двери
на храма-затвор
и пеят във хор
химните ангели бели
ябълки вече презрели
неотхапани
а излапани
пълнят живота със смисъл
тъй ме е Господ орисал
вечно да търся химери
все зад затворени двери
Няма коментари:
Публикуване на коментар