Времето празно

боря се с времето празно
тръпки по кожата лазят
търся любов да намеря
спират железните двери
на храма-затвор
и пеят във хор
химните ангели бели
ябълки вече презрели
неотхапани
а излапани
пълнят живота със смисъл
тъй ме е Господ орисал
вечно да търся химери
все зад затворени двери

Да можех

да можех от себе си да съблека
всичко тъмно и тревожно
както сменя кожата змия
но това е невъзможно

да можех да изчистя всичко зло
от себе си да го извадя
и да не бъда вече лош
да усетя чиста радост

да можех но не мога аз уви
и душата ми кърви

Кожата си да разкъсам

искам кожата си да разкъсам
там където сърцето лежи
но не съм това което търсиш
а с такива като мен гъмжи
искам мислите да ти покажа
за да видиш - няма в тях лъжи
всички тайни неща да ти кажа
пък ти после щом искаш режи

Нямам кръв

Нямам кръв, имам плазма.
Аз съм пръв, Той го каза.

Без душа, имам тяло.
Аз руша вашто цяло.

Сто ръце, десет крака.
И сърце, спящо в мрака.

Нямам плът, имам кожа.
Моят път е безбожен!

Пръсти по плътта ти мека

пръсти по плътта ти мека
прокарвам
с устни по познатата пътека
изгарям твойта кожа

до безбожност


с длани гърдите ти бели
докосвам
с устни зърната узрели
изпивам с наслада

макар да сме в Ада

Кожата ти - бяла

Кожата ти - бяла, устните - червени,
нямаш ли си гадже - нямаш и проблеми,
хванеш ли си гадже - почват с него драми
ще излезе дявол и ще те измами!

Както никой друг не може

С героя бавно сливам се
и той се слива леко със мен -
така се припокриваме,
няма как да бъде разделен!

На сцена появявам се,
облякла съм неговата кожа -
и всички покоряваме,
така както никой друг не може!