Душата на поета

търся Дявола за да му дам душата си
но той не я желае
смее ми се - не крада отпадъци
занеси я в рая

искам да горя във вечните огньове
но той се гаври
ето ти стотина токсични любови
с тъпи пачаври

нямам късмет и в това както и в другото
душата ми е чиста
даже Смъртта не предлага услугите си
и драскам по листа

Черна сянка

ти си черна сянка
в моя нов живот
може би си ангел
от небесен свод

може би си дявол
с цел да пакости
махай се тогава
имам си мечти

може би богиня
впила две звезди
ювелирно сини
обич да роди

може би момиче
скромно и добро
на врата окичило
ангел от сребро

ти си бяла сянка
в мойте нови дни
стана ми стопанка
в мир и във войни

Дяволът и поетът

Луцифер, Велзевул, Мефистофел,
имам много имена,
и във тези кратки строфи,
ще говорим за шедьоври -
по очите на жена!

Този, който пише тука стихове,
надява се на слава,
и макар да е от тихите,
и макар да хваща шрихите,
не му се получава!

Тука идва моят ред - готов съм,
и малко да помогна,
идва тук: идея нова,
идва там: и е готово -
душа да взема мога!

И ето че поетът в ад се пържи,
но аз не съм доволен,
цял живот бил е в кърви,
в казана скача бърже,
за още огън моли!

Но аз съм хитър и разбирам,
че трябва да го върна,
там горе бавно да умира
той без изобщо да разбира
защо в поет се превърна!

Дяволско дете

Дете си ти, но не с играчки -
с човешките сърца играеш,
невинни уж - твойте закачки...
Убиваш ти. Добре го знаеш!

Всеки с ума си би се влюбил,
изгарял по теб като факла,
ти толкова души погуби -
ти, дяволско дете на Мрака!

Кожата ти - бяла

Кожата ти - бяла, устните - червени,
нямаш ли си гадже - нямаш и проблеми,
хванеш ли си гадже - почват с него драми
ще излезе дявол и ще те измами!

Толкова си секси

Боже, толкова си секси,
фокуса ми ти размести
с тез бикини огнени
ти направо ме отнесе
думите изгони ти
на онази, мойта песен,
няма ги и нотите...

Боже, толкова си секси,
че направо не човек си,
ами демон на лъстта -
устни, дяволски червени,
тяло, грее в Красота
а очите - в тях Вселени
и вселена любовта!

Боже, толкова си секси...

Ангел или Демон

Какво си ти?
Ангел ли си или Демон?
Душата бързо превземаш.
В сърцето жило забиваш
и теква отровата
готова си
да възвисяваш
или да проклинаш
отдаваш ми се
цялата
а мярка се далеч
мъглата на раздялата
като гора след сеч
опустошена е душата ми.
Редят се един след друг
въпросите...
Какво си ти?
Демон ли си или Ангел?
Живот ли носиш или Смърт?
Или и двете?
Тупти в ръката ти сърцето.
Ще го смачкаш ли?
Вечно твоя е душата ми.

Великите

Какво се случва със Великите?
Набива ги Дявол на пиката
додето още са живи
дали са щастливи?
Със пиката в задника
от сутрин до заника?
Едва ли?
Това ли
наистина чака Великите?
На дяволите пиките -
слава, богатство, наркотици, разврат...
Дали във този свят
покварен и злобен
за да остане от тебе някакъв спомен
да продадеш душата си
трябва да си склонен.

Тони

- Мамо, мамо, а може ли да взема и шоколадова вафла?

- Не... миличък. - отказът на тази проста детска молба я съкруши. - Вземи обикновена.

- Ама аз не искам обикновена! - инатеше се детето.

- Госпожо, нямаме цял ден. - негодуваха от опашката зад тях.

- Скъпи, парите не достигат, нали помниш - говорихме за това.

Детето склони глава, а майката се разкъсваше отвътре. Платиха и се прибраха вкъщи.

Апартаментът беше едностаен - ако беше по-голям досега да са го продали и да са се преместили в някой по-малък - с малка кухня и тоалетна/баня. Тримата се гъчкаха в малката стая като сардини в консерва, но дните, когато Тони беше малък и ревеше по цели нощи, бяха минали. Мебелите бяха похабени, мръсни и избелели. По средата на стаята имаше маса, застлана с покривка, по която си личаха лекета, неизмити от евтина белина, а в единия край имаше черно-бял телевизор, който скоро нямаше да може да работи, заради цифровизацията - но тогава щяха да му мислят, ако оцелееха. Трябваше да оцелеят - заради Тони.

Бащата на Тони работеше в местния акумулаторен завод. Беше обикновен работник със средно образование. Причината за липсата на пари беше, че заводът работеше на загуба и съвсем естествено първо режеше заплатите на работниците. Профсъюзите мълчаха. Майката на Тони беше безработна от години заради тежка форма на диабет. От две години се препитаваха на нейната пенсия, която беше оскъдна.

Детето растеше в лишения и немотия и мечтаеше да бъде велик футболист, защото те печелеха много пари и се женеха за спайски. То риташе всеки ден в махалата и вечер се потапяше в сладки сънища, където мечтите му се изпълваха.

Една вечер сънува странен сън. Тъкмо отбелязваше победния гол в много важен мач, когато пред него се появи някакъв господин, облечен, или по-скоро оцветен в червено, с рога и опашка. Тони не беше чувал нищо за Дявола, нито знаеше, че сънува, затова просто спря и се подготви да слуша, защото господинът отвори уста:

- Тони, как си моето момче?

- Добре... предполагам... кой си ти?

- Аз съм... един добър приятел, който може да сбъдне този сън за теб.

- Можеш!!! Сериозно!?

- Да, мога, но в замяна искам да ми доведеш родителите си.

- Да ги доведа? Къде?

- Долу, при мен, в Ада...

Детето не беше чувало за Дявола, но беше чувало за Ада. Не му се искаше родителите му да ходят там.

- Не искам!

- Значи си доволен от техните грижи? Че оставаш недохранен, недооблечен и нещастен.

- Не съм... - той се разхълца; никога не беше го правил в сън.

- Давам ти един ден да помислиш.

На другия ден Тони и майка му излязоха в парка, като всяка събота.

- Мамо... - започна той колебливо - Ти готова ли си на всичко за да съм щастлив?

- Разбира се. - отговори тя без да се замисли - Как може изобщо да питаш?

- А ако това значи... това значи... - започна да повтаря Тони - ти да отидеш на много лошо място.

Майка му се замисли.

- Виж, Тони. Много ми тежи, че не те отглеждаме както трябва, че търпиш лишения. Бих направила всичко, за да те измъкнем от бедността. Баща ти също.

Тони беше доволен. Сега трябваше само да заспи.

- Здравей, Тони! Е, помисли ли?

- Да, и съм съгласен.

- Добре. Това е чудесно. Ето какво трябва да направиш…

Близо до блока на Тони имаше една голяма кооперация. Първият етаж беше зает от магазини, един от които за бижута. Тони се приближи към него малко след работното време с камък в ръка...

"НИКОГА НЕ КРАДИ"

Стъклото изтрещя и той влезе вътре. Натъпка джобовете си с огърлици, обеци и бижута и после ги изхвърли в близката шахта. След това седна на тротоара и се разрева. Не само защото Дяволът му беше казал, а защото така се чувстваше.

Дойде полицията.

- Момче, видя ли кой счупи прозореца?

- Мама, тате...

"НИКОГА НЕ ЛЪЖИ"

Останалото беше предвидимо. Скъп процес, водещ до изземане на всички вещи и апартамента на семейството, отнемане на детето им, поради невъзможност да го гледат. Уволнение на бащата и запор на пенсията на майката.

И именно поради факта, че бяха готови на всичко да си го вземат родителите му започнаха да лъжат, крадат, а един ден бащата опита да го открадне от сиропиталището. Грях след грях.

Тогава Бог изиска лична аудиенция с Дявола по повод души ИУА321ОУО223 и ИУА321ОУО224, която протече така:

- Лу, с този случай прекрачи границата. - Каза Бог и щракна с пръсти. В ръцете му се появи папка.

- Не разбирам за какво говориш. - каза Дявола и запари цигара.

- Изкуши Тони да предаде душите на родителите си, използвайки тяхната любов към него.

- Изкуших? - Дяволът изпусна дим, оформен като кръгчета - Да, предполагам, че и така може да се каже. И?

- И? От Споразумение 4235ИАЕ43 от 245 година С.Хр. нямаш право да изкушаваш души, които не различават добро от зло.

- Хайде, стига! Ти много добре знаеш, че правихме това споразумение на по пет рога амброзия, Яхве.

- Няма значение.

- Виж, душите ми не стигат, повечето казани са празни, знаеш ли каква е сметката за газ? Не мога да върна времето, но да се споразумеем така - ако аз докажа, че и в бъдещия си живот той също би постъпил така, всичко си остава както си е.

Бог помислил и се съгласил.

След като го отнеха от родителите му, Тони отиде в системата за осиновяване и скоро бе взет от много богата двойка, която приемаше увлечението му към футбола сериозно и му осигури най-добрите учители. Скоро той играеше в младежката лига, по-късно в юношеската и един ден - за националния отбор. Оттам - трансфер в Англия и там играеше за един от най-известните отбори с шестцифрена заплата. Тони беше щастлив.

Една вечер си лежеше на ергономичния хипоалергенен матрак с копринени завивки и сънуваше. Явяваха му се странни случки от живота преди да го осиновят. От живот, полу-забравен и изпълнен с лишения.

- Здравей, Тони! - Появи се едно червено петно с рога и опашка.

- О... здравей, приятелю! Откога не съм те виждал?

- Откакто ми даде родителите си. - ухили се дяволът безжалостно.

Тони потръпна. Не знаеше, че може да потръпне в сън.

- Е, какво искаш сега?

- О, аз нищо не искам, въпросът е ти какво искаш.

- Аз си имам всичко, нищо не искам.

- Хммм... всичко? Това е интересно положение на нещата. Може ли човек да има всичко?

- Искам да кажа всичко, което искам.

- Същото е. Ако имаш всичко, което искаш, ти нямаш за какво да се бориш и ти остава само да умреш. Повярвай ми, нямаш всичко, което искаш.

- Добре. - изнерви се Тони - Какво нямам?

- Роднини. Семейство. - процеди дяволът през зъби.

Лицето на Тони помръкна.

- Какво предлагаш?

- Да се върнеш. Да се върнеш в онази нощ, преди да счупиш стъклото и да изживееш живота си с истинските ти родители.

- Можеш да го направиш?

- Да, но първо ще ти покажа какъв е той.

В съня изчезва всичко и се появяват Тони и родителите му. Живеят в лишения, но се обичат и подкрепят. Тони пораства и завършва техникум, но няма пари за университет. Баща му заболява. Тони се хваща на работа и гледа двамата си родители. Първа умира майка му, от усложнения. Той е там, в последния й час. След това умира баща му.

Тони е на 36 години и никога не си е имал приятелка и от срам престава да опитва. Живее сам, парите са малко, но стигат. Взема си куче, за да му е другар в самотата.

- Е? Харесва ли ти? Или направо да считам, че отказваш? - Дяволът се ухили и показа два реда жълти зъби.

- Сигурен си, че можеш да ме пратиш там?

- Да. - излъга нагло Дяволът.

- Давай!

- Какво? - Дяволът се запита дали палето беше хванало блъфа му и му отговаряше с блъф. - Помисли си пак. Това ще е завинаги. Ще умреш сам и вероятно кучето ще ти изяде лицето.

- Не ми пука, щом ще бъда с родителите си.

- Неееее!

Дяволът наистина не можеше да върне времето, но пък Бог можеше и върна Тони точно където му беше казал Дяволът, но с малък бонус - едно печелившо билетче от тотото, което си намери на улицата, точно пред магазина за бижута. Това беше отплатата му за победата над вечния му враг и приятел - Луцифер.

Сара

- И си готов на всичко за тази жена? - Дяволът гледаше човека лукаво.
- Да. - каза той решително.
- Нали знаеш, че само едно нещо ме интересува?
- Знам, искаш безсмъртната ми душа да гори вечно в ада...
- О, не, не... съвсем не... твоята. - Дяволът се усмихна, показвайки два реда червени зъби. - Тази на дъщеря ти.
- Но аз нямам...
- Засега не, но ще имаш.
- Но аз... от кого...
- Времето ти изтича! Имаш пет секунди да решиш! - или тя умира от рак, или вземам душата на дъщеря ти.

Човекът се замисли. Той обичаше Сара, но Дяволът искаше твърде много в замяна. Тя не му беше никаква. Имаше си семейство, деца. Живееше много далеч. За болестта й бе научил от общи познати. Струваше ли си? Тогава си припомни какво беше направила тя за него. Как го беше изслушвала когато на никой не му пукаше. Как правеше нощите на будуване поносими и дори приятни. Как му позволи да я докосва, въпреки че не чувстваше нищо, само и само за да се чувства той по-добре. Цялото им приятелство мина пред очите му и той се реши.
- Съгласен съм. Вземи душата на първата ми рожба.

***

- Сара, не плачи! Сега тя е на по-хубаво място. - излъга той, но жената се бе надвесила над трупчето на детето и ридаеше. 
- Тази сутрин излезе без да й кажа, че я обичам.
- Тя знаеше колко много я обичаш. Обичаме.
- Може би наистина е на по-добро място.
- Виж, нали не вярваме в тези неща?
- Не, не. Има логика. Когато бях изгубила всякаква надежда, сякаш някакво чудо ме спаси и... - Сара говореше, а той се опитваше да заглуши гласа, който му крещеше да й каже. Накрая не издържа.
- Сара, детето ни е в ада. Размених душата му за живота ти.
- Как...во?
- Виж, аз изобщо не предполагах, че може да се стигне до тук. Просто исках да те спася.
- Ти кучи... - Сара започна да го удря, а той е прегърна и тя заплака още по-силно в прегръдките му. - Детенцето ми... мъничкото ми...
- Ще го оправя. Всичко ще оправя. - каза той, милвайки я по косата. - Ще направя друга размяна.
- Ако не го направиш, по-хубаво не се връщай никога.

***

- Изненадан съм да те видя отново тук, Човеко! - излъга Дяволът.
- Знаеш защо съм тук! Ти ме измами!
- Не. Аз ти предложих сделка. Всяка сделка си има последствия.
- Върни дъщеря ни, или поне спаси душата й.
- Не мога да я върна. - Дяволът стана и се приближи към човека. - Никой няма такава сила, освен онзи горе. Но той не се среща с вас и не прави сделки. Затова - всички - идвате - при - мен. Ще ти дам безплатен съвет, и много прост - излъжи.
- Не, аз никога не съм я лъгал.
- Значи е крайно време да започнеш.

Човекът се поколеба.

- Хайде де, кажи й, че си продал душата си за да може дъщеря ви да иде в рая и тя може да ти прости и да си имате друго дете.
- Не мога.
- Помисли за алтернативата - тя да те намрази до края на живота ти и двамата да сте сами.
- Вземи душата ми.
- Твоята душа не ме интересува, виж - тази на Сара...
- Не! Така да бъде, ще приема последиците на избора си като мъж.

***

- Спаси ли я? - Сара още имаше сълзи в очите.
- Добър ден и на теб. Няма да те лъжа. Не я спасих.
- Защо?
- Той поиска твоята душа.
- И ти не му я даде! Глупак! Мразя те мразя те мразя те!
- Сара, направих грешка. Причиних ти повече болка, но намеренията ми бяха...
- Не ми пука за намеренията ти. Махай се.

Последното беше изречено с хладина, която той не беше чувствал у нея. Вече знаеше, че всичко помежду им бе свършено. 

Ангелът

- Ти ме излъга! - извика Ангелът през сълзи - Това не може да са човешките емоции!
- Напротив! - усмихна се, Дяволът. - Точно това са.
- Но те са толкова... ирационални, толкова хаотични... днес... днес... - друг пристъп на плач прекъсна излиянието на Ангела.
- А ти какво си мислеше, че като им чуваш мислите си нещо повече от тях?
- Но... но... - изведнъж Ангелът се усмихна. - Господи, колко е хубаво! Виж небето - синия лазур, виж поникналите лалета... какво ми става?
- Ти просто никога не си изпитвал чувства, това е. Наслаждавай се.
- Ти ме излъга! Проклет да си!
- Ти в момента си като дете. Е, дете на 1500 години, но все пак човешко дете, което изпитва всичко за пръв път. Защото човешките деца нямат езиковия ти апарат да изразят това, което чувстват. Те само реват.
- И аз ревааааа... - Ангелът отново смени настроението. - Не издържам.
- Винаги можеш да прекратиш болката. Помниш нашия договор, нали?
- Не, искам да ги изпитам всичките.
- Ти вече ги изпита. Колко чувства мислиш, че имат човеците?
- Не знам, но не ми се ще да слизам долу още.
- Твоя воля. Довиждане - каза Дяволът и се изпари.

Когато слезе в ада огледа критично персонала си и се разцъка с език.
- До къде изпаднах. Да вербувам ангели. И откъде им хрумна пък сега на тези идиоти да живеят сред хората, та се опразни и това място...

Човекът, който искаше всичко

Човекът стоеше пред Дявола и устояваше на нечовешкия му поглед.
- Браво, Човеко! Малцина ме гледат като равен... За това имаш моето уважение. Но... - дяволът направи неопределен жест с косматата си ръка - все още не ми е ясно защо ме повика.
- Просто е. Искам всичко.
- Моля? - дяволът повдигна рунтавите си вежди. - Кое всичко?
- Искам цялата болка, удоволствие, страдание, омраза и любов - от началото на Вселената до самия й край. Искам да се раждам и умирам милиарди пъти, да съм долен и велик. Всичко.
- Интересно. Никой досега не е искал нещо подобно. Не искаш ли просто пари и слава? Това е по-лесно за изпълнение? Няколко милиончета? - Дяволът се ухили мазно.
- Не, вече ти казах какво искам. А в замяна - можеш да вземеш душата ми. Завинаги.
- Да речем, че мога да ти дам това, което искаш. Мога ли да попитам... защо? Нима един живот не ти стига? Живял си... ммм, бих казал... бурно.
- Виж, Лу, ти не си ми психоаналитик, че да ти обяснявам мотивите си. Съгласен ли си или не?
- Не. Не мога да ти дам това. Има само един, който може да ти го даде.

***

- Ммм, чудесен, праведен човек! Нито едно нарушение на Заповедите. Страхотно, за теб е запазено най-хубавото място!
- Виж, Свети Петре, искам да говоря с Бог!
- Моля? - Свети Петър си свали очилата и погледна Човека с израз на върховно учудване. - Но защо ти е? Ти си на най-хубавото място във Вселената, ти имаш...
- Не ме интересуват рая и ада. Да не си губим взимно времето, телепортирай ме при Бог.

***

- Здравей, Човеко!
- Ти, разбира се, като всевиждащ и всезнаещ си наясно защо съм тук, нали, Господи?
- Да. Разбира се.
- Е, ще го получа ли?
- Ти си живял 60 години, започнал си да работиш от 10, изучил си 5 занаята, бил си моряк, учител, дърводелец, скотовъд... женил си се 3 пъти и имаш 8 деца и 15 внуци. За всеки друг това би бил добре изживян живот. Не мислиш ли, че заслужаваш почивка? Тук до края на вечно...
- Господи, ти си ме създал. Създал си всички ни. Но с мен си сбъркал. Дал си ми нещо повече. Нещо, което... - човекът се задави и започна да плаче - ... ти не можеш да разбереш, защото гените са променили и усложнили. Ти си дал на хората желания, страсти, мъдрост. На мен си дал само ЖАЖДА. А тази жажда ме убива, защото не мога да я утоля. 
- Нека ти кажа нещо, сине! Да, ти си мой син. Първият ми син, плът от плътта ми, беше Иисус и той умря за греховете на хората. Да, той страда много и изкупи греховете ви. Но вие не се поучихте. Не си единствен, сине мой. Мнозина споделят участта ти.
- Моля те, Господи. Утоли тази жажда!
- Не мога, сине! Ти трябва да се научиш да живееш с нея... До края на вечността. Сега се събуди.

***

- О, слава богу, събуди се! Скъпи, ти беше в кома от дни! Жаден ли си?
- Да, дай ми... всъщност, знаеш ли какво? Може да почака. Нека просто помълчим. Хвани ме за ръка.

Сукуба

Всяка вечер се вестява
мойта дяволска жена:
устните й - пареща жарава,
а гръдта й - огнена вълна.

Всяка вечер ме изпива
този демон на лъстта;
слабините ми изстиват,
щом изчезне денем тя.

Всяка вечер, всяка вечер -
не пропуска нито ден;
няма сили във сърцето вече
и коя от страстите е вечна?
Ех, до смърт съм уморен!

Но как да спреш сукуба?
Опитах вчера със тамян;
петел заклах, оскубах
и на портата разпрах.

Виках попове, шамани;
целия квартал събрах -
и какво накрая стана,
тя се хвана във капана
най-покорно ми пристана
и сега живеем двама,
женени, във две легла.