в стиха си можеш да си всеки
герой злодей убиец и месия
върви по прашните пътеки
и твори магия!
в стиха си можеш да си вечен
или вечна да е твойта муза
защото щом е той изречен
в него спи изкуство!
в стиха си можеш да си всичко
река
дърво и хълм
любов и огън
помни че трябва да обичаш
славата е дрога!
Показват се публикациите с етикет герой. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет герой. Показване на всички публикации
26 юли 2023 г.
9 юни 2022 г.
Днешният герой
Съвременният рицар -
вместо меч, носи флашка...
Подменя стари жици,
връзва ги той с опашки!
Самураят модерен -
вместо щит, носи си лаптопа...
Скоростта ти измерва,
чисти от бъговете компа!
Това е днешният герой,
дори не помирисал бой!
вместо меч, носи флашка...
Подменя стари жици,
връзва ги той с опашки!
Самураят модерен -
вместо щит, носи си лаптопа...
Скоростта ти измерва,
чисти от бъговете компа!
Това е днешният герой,
дори не помирисал бой!
17 февруари 2020 г.
Както никой друг не може
С героя бавно сливам се
и той се слива леко със мен -
така се припокриваме,
няма как да бъде разделен!
На сцена появявам се,
облякла съм неговата кожа -
и всички покоряваме,
така както никой друг не може!
и той се слива леко със мен -
така се припокриваме,
няма как да бъде разделен!
На сцена появявам се,
облякла съм неговата кожа -
и всички покоряваме,
така както никой друг не може!
Етикети:
герой,
героя,
игра,
кожа,
може,
пиеса,
покоряваме,
припокриваме,
разделен,
сливам,
стих,
стихове
24 септември 2017 г.
Един луд
Той беше луд
беше заразен от тази дивна лудост
на шапкаря от Алиса
и подобно Робин Худ
за неправдите прописа
но перото му тъй жилеше
че не остана невидян нечут
намериха го и го биха
изтупаха от него всяка дума
всеки стих
и безжизненият труп
захвърлиха да стине
но чудо
от трупа изникна цвете
цвете алено
искрящо
което вдъхновяваше поети
милиони като песъчинките в морето
и във техните зеници
жив бе нашият герой
и чрез тях достигна всички
и безсмъртен стана той
беше заразен от тази дивна лудост
на шапкаря от Алиса
и подобно Робин Худ
за неправдите прописа
но перото му тъй жилеше
че не остана невидян нечут
намериха го и го биха
изтупаха от него всяка дума
всеки стих
и безжизненият труп
захвърлиха да стине
но чудо
от трупа изникна цвете
цвете алено
искрящо
което вдъхновяваше поети
милиони като песъчинките в морето
и във техните зеници
жив бе нашият герой
и чрез тях достигна всички
и безсмъртен стана той
Абонамент за:
Публикации (Atom)