Цяла в копнеж

сутрин ставам
когато зората проглежда
обличам се
аз цяла в копнеж и надежда

и тръгвам пак
по пътя обрасъл със тръни
със тебе съм
и двама сме заедно в съня ми

вечер лягам
когато зорницата свети
и заспивам
след мене се будят поети

Музика

музика от теб струи
на чувства силни водопада
облива не една наслада
на твойта буйна дива младост
чудните лъчи
изгряват като две комети
и пеят все за тях поети
за красотата на сърцето
в честните очи

Един луд

Той беше луд
беше заразен от тази дивна лудост
на шапкаря от Алиса
и подобно Робин Худ
за неправдите прописа
но перото му тъй жилеше
че не остана невидян нечут
намериха го и го биха
изтупаха от него всяка дума
всеки стих
и безжизненият труп
захвърлиха да стине
но чудо
от трупа изникна цвете
цвете алено
искрящо
което вдъхновяваше поети
милиони като песъчинките в морето
и във техните зеници
жив бе нашият герой
и чрез тях достигна всички
и безсмъртен стана той