Сърцето лови ръжда

Липсваш ми сега както липсва
на пустинята дъжда.
И да бъдеш близо аз искам
като огнена звезда.

И да бъдеш близо аз искам
като огнена звезда.
Всичко в мене е изстинало,
плава в ледена вода.

Всичко в мене е изстинало,
плава в ледена вода.
Има единствена Истина -
сърцето лови ръжда.

Само листът ми е съдник

само листът ми е съдник
той решава
кой съм и с кого да бъда
какво заслужавам

само листът е приятел
той ме слуша
той ми носи като вятър
и вода и суша

само листът мой палач е
той отсича
с кървавите букви плаче
за едно момиче

Кралица на дъжда

кралица ти си на дъжда
очите ти – елмази
и ръсиш бисерна вода
красива тя те пази

кралица ти си на дъжда
с ръце – талази бели
(желязо го гори ръжда
дори да е дебело)

кралица ти си на дъжда
могъщата стихия
и светеща като звезда
понесла в теб магия

На слънцето перчема рус

На слънцето перчема рус
се отразява във водата,
опитвам на шега на вкус -
солена е като сълзата!

Музика

музика от теб струи
на чувства силни водопада
облива не една наслада
на твойта буйна дива младост
чудните лъчи
изгряват като две комети
и пеят все за тях поети
за красотата на сърцето
в честните очи

Най-любимото ми място

Най-любимото ми място на света
е кеят.
Там посрещам теб и любовта
и пея.
Най-любимото ми място на света -
реката.
Там, където плискаме вода
с краката.

Най-любимото ми място на света
е с тебе.
Там се сливаме в една душа
на лебед.

Хаос

Урагани от огън и лед,
вулкани, изригващи лава.
И вихър сред вихър свиреп...
Това във душата ми става!

Хаосът е вече отприщен
и не се спира пред нищо

Реките от лава изгарят
всичко по пътя си огнен,
а вихрите силни събарят
всички дървета от корен.

Хаосът е пуснат на воля
и играе си своята роля.

Душата е вече пустиня
и мъртво е всичко във нея
след огъня тя ще изстине
но слънцето пак ще я сгрее.

Че Хаосът е сила най-могъща,
но Воля има и душата също.

И ето -
в пустинята роди се чудно цвете
което
изчисти и земята и небето

На Лили

Ти дете си и не знаеш
колко е жесток светът -
пес озъбен, зъл и лаещ
по човека минал път.

Ти дете си и не помниш
зверствата ужасни тук
барикадите огромни
на смъртта безгласни звук.

Ти дете си...
чиста си като роса
като момина сълза
белееш
нежна, сладка и добра
ти зрееш
като плодничко дръвче
растеш... Дете.

Ти дете си...
а в очите твои бистри
плуват хиляди звезди
хвърлят те стотици искри
във дълбоките води
на младостта ти,
радостта ти в тях се
чете... Дете.