Ноктюрно

облаци нежни бели мъгли
празни надежди много боли
северни бури преспи от сняг
всичко разтури черния мрак

извори чисти сини води
спят аметисти кой ги родѝ
камъни скални волни орли
роклите бални дрипи били

дупки дълбоки в земната гръд
поглед жесток и бързата смърт
повеи снежни млечни мъгли
мъртви надежди много боли

На Лили

Ти дете си и не знаеш
колко е жесток светът -
пес озъбен, зъл и лаещ
по човека минал път.

Ти дете си и не помниш
зверствата ужасни тук
барикадите огромни
на смъртта безгласни звук.

Ти дете си...
чиста си като роса
като момина сълза
белееш
нежна, сладка и добра
ти зрееш
като плодничко дръвче
растеш... Дете.

Ти дете си...
а в очите твои бистри
плуват хиляди звезди
хвърлят те стотици искри
във дълбоките води
на младостта ти,
радостта ти в тях се
чете... Дете.