На Маришка и Краси

Приятели любими мои,
от колко знаем се - от век?
Преминахме със вас двубои
и зимни тежки студове!

Желая ви любов и здраве
и още хиляди неща!
На теб - късмет и земна слава!
На него - работа на щат!

На малките - усмивки мили -
и радост, пакости, игри!
И много цели покорили -
в очите огън да гори!

Не искам много - даже нищо -
освен да бъдете до мен...
И аз до вас - чат-пат да пиша -
затоплил ледения ден!

На Маца - Първи март

Честита баба Марта!

Нека този месец донесе ти
много радост и любов.
Да те гони по петѝ късмета,
всеки ден - подарък нов!

Нека всички алени връвчѝци
да те пазят и да бдят...
да лети сърцето - волна птица -
да цъфти духът ти - цвят!

Колко бързо

Колко бързо изчезна чувството наситено,
сякаш влезе във бездна докрай неизпитано!

Колко бързо копнежите нежни загинаха,
сякаш глътна ги паст безпощадна и зинала!

Колко тъжно живота човешки подрежда се,
щом ранена и кървава гасне надеждата...

Няма болка, но няма и радост във дните ми,
сякаш влезе във бездна любов неизпитана!

112

сто и дванадесет
моля ви елате
демонът от ада взе
в пъкъла душата

сто и дванадесет
моля помогнете
звярът зъл разяде се
късайки сърцето

сто и дванадесет
вече стана късно
мъката ми радост е
щастието втръсва

Осъден

осъден вечно да страда
осъден вечно да пише
за него няма награди
и стига само да диша

осъден вечно да страда
осъден вечно да пише
не сеща капчица радост
и чувства всичко различно

осъден вечно да страда
осъден вечно да пише
не спира нивга заряда
присъда дадена свише

Красив е твоят ум

Красив е твоят ум, красив е!
Свисти като куршум, свисти той!
Разговорът с теб е радост -
млада си и носиш сладост!
Щом говоря с теб, се уча -
толкова много от тебе мога
да получа!

Изненада!

Изненада!
Дойдох и нося ти радост!
Изненада!
Дойдох, облечена в младост!
Без пощада
изпий ти моята сладост!
На площада
изчакай свойта награда!

О, ти страдаш?

О, ти страдаш?
Дреме ми!
Аз съм млада!
Време ми е
за наслади!
Бреме си!
Изненада!
Лема е
мойта радост...
Дреме ми,
че ти страдаш!

Както цвете повяхва без грижа...

Както цвете повяхва без грижа,
като дните без милост се нижат,
така повяхва и твоята младост...
Както дърво изсъхва без слънце
и не пораства сухото зрънце,
така изтича и твоята младост...
Може ли трева без ласката росна?
Може ли любим да не те докосне?
И за какво е тази буйна младост...
Ако само страдаш?
Ако само страдаш!

Слънчево момиче

Светло, слънчево момиче,
то Кремена се нарича!
И света така обича!
Усмивката й весела -
песен!
Гласът жизнерадостен -
младост!
Ах, нежно, слънчево момиче,
дари ми усмивката своя,
да имам, макар безпаричен -
богатство, мир и покой.

Уникална

Не вярваш, че си уникална?
Не вярвай!
Далеч от битие банално
прекарваш
ти дните си. Душата бяла
в живота черен оцеляла
стоварва
там свойта мощ и сила цяла!
Не вярваш?
Не вярваш, че си уникална!

Толкова болка ти си издържала,
толкова мъка, а с мъката - радост,
толкова пъстра е твоята младост;
толкова чиста си, толкова бяла!

Жестока болест, ужасните хора
към земята са те теглили,
но твоят полет нагоре в простора,
споделяш вече със него ти.

Защо си уникална ли?
Защото си смела и силна,
по-силна си даже от себе си,
и защото носиш гордо
на живота грубите белези.

Какво аз мога да ти дам?

Какво аз мога да ти дам?
Вселени
пълни с образи и със герои
вселени
във сърцето и в душата мои.

На какво да те науча?
Да използваш всеки случай,
всяко чувство, всяка болка -
да топиш във тях перото,
всяка радост, твойта младост,
да използваш без пощада!
На какво да те науча?
Да разглеждаш всяка случка
от сто страни поне,
на твойте рамене
да стои моралната оценка
на хора, срещи и събития,
и да имаш строгата преценка
над случки в техните развития.
Може би изглежда трудно,
но всичко в тебе дреме,
и подобно цвете чудно
ще разцъфти със време.

Какво аз мога да ти дам?
Вселени
пълни с чувства и картини
вселени
в стихове със твойто име.

На Лили

Ти дете си и не знаеш
колко е жесток светът -
пес озъбен, зъл и лаещ
по човека минал път.

Ти дете си и не помниш
зверствата ужасни тук
барикадите огромни
на смъртта безгласни звук.

Ти дете си...
чиста си като роса
като момина сълза
белееш
нежна, сладка и добра
ти зрееш
като плодничко дръвче
растеш... Дете.

Ти дете си...
а в очите твои бистри
плуват хиляди звезди
хвърлят те стотици искри
във дълбоките води
на младостта ти,
радостта ти в тях се
чете... Дете.

Без тъга живот...

Без тъга живот, но и без радост,
попарен цвят във свойта младост,
сърце, лишено от любов и горест,
към кръв от собствената кръв студена,
пленена от коварна болест,
и захвърлена във бездната без време.
Всеки ден един и същ е,
дали си тук, или си вкъщи,
сиво е в душата пуста,
всяко чувство сякаш я напуща.
Но надежда има и за тебе,
че ще свърши този черен жребий!
Трябва само да повярваш, да се бориш
поискай го и ще го сториш!