Не съм един от вас

край мене - смях и врява -
хората като пчели жужат
а вътре - нещо става -
нещо в моята душа

макар да се усмихвам
даже да се смея с глас
отвътре ми е лихо:
"Аз не съм един от вас!"

един гласец ми шепне
трови пѝрът споделен
дори и той укрепна:
"Вий далече сте от мен!"

навярно в мене бездна
зее - пропастта - без край
и в нея бързо чезне
всяка огнена искра

навярно няма начин
истински да съм щастлив:
че - брадвата! - палача! -
боже! - колко - ме - боли! -

край мене - смях и врява
силни звуци парят и душàт
изгаря във жарава
праведната ми душа

Колко бързо

Колко бързо изчезна чувството наситено,
сякаш влезе във бездна докрай неизпитано!

Колко бързо копнежите нежни загинаха,
сякаш глътна ги паст безпощадна и зинала!

Колко тъжно живота човешки подрежда се,
щом ранена и кървава гасне надеждата...

Няма болка, но няма и радост във дните ми,
сякаш влезе във бездна любов неизпитана!

Няма срок

дух жесток в ума загнезден
ражда ток в небе беззвездно
хвърля Бог в дълбока бездна
няма срок за миг поезия...

Една любов

заменям всичките си стѝхове
за една любов огнедишаща
дошла от нищото
разнищваща

една любов

и нека ме погълне бездната
за една любов
от звезди извезана
родила поезия
в стих един

една любов

една-единствена

и после смърт


и после - ров

Тайна

страх те е че ще изчезна
страх те е че ще ме изгубиш
и ще се продъниш в бездна
и това ще те погуби

не се страхувай

аз живея във гърдите твои
дишам с твойте дробове
и побеждавам с теб в двубои
и строя със тебе светове

не се страхувай

аз съм огъня в очите ти
аз съм хилядите въпросителни
които задаваш безкрайно

аз съм твоята тайна

Залеза обагрен във алено

залеза обагрен във алено
гледаме двамата
огъня изпратен от Бога ни
пали в нас раните

мрака чер посрещаме чакан е
гълта той аленото
кладите среднощни на младите
вече запалени са

в черната нощ без лицемерие
слепи сме двамата
в тъмното - то бездна бездънна е -
гледаме с дланите

За вдъхновението

кога ще се изчерпи питаш
и мойто вдъхновение
недей изобщо да разчиташ
да има изменение
във близките години
няма да изчезнат
и всичките богини
нито тази бездна
в гърдите ми дълбока
ни очите звездни
на дамите жестоки
затуй изобщо не разпитвай
за мойто вдъхновение
ще бъде дълго и честито
без никакво съмнение

На края на света

стоя на края на света
и взирам се във бездната
не знам дали да полетя
в просторите беззвездни

разпервам своите криле
и скачам аз от гребена
под мен огромното поле
в което търся тебе