От очите кървави

от очите кървави сълзи се ронят
уста - проклинат Бога -
а в душа обречена пълзи стар спомен
едно тъжовно - сбогом! -

и ръцете сключват се в прегръдка нежна
- но само въздух срещат -
ах къде изчезна моята надежда
тя - лед и жар гореща? -

Когато не знаеш защо те боли

когато не знаеш защо те боли
когато ума ти засенчват мъгли
когато в сърце се забиват игли
когато не знаеш защо те боли

и огън горѝ те и давиш се в мрак
преди тъй си страдал - сега страдаш пак
и няма надежда - а няма и знак
и огън горѝ те и давиш се в мрак

какво си направил - за бога - какво?
че ти си такова добро същество!
нима нямаш в място в това общество?
какво си направил - за бога - какво?

наказа те някой и гърчиш се ти
подобно влечуго умряло почти
кръвта ти изстива и с нея - мечти -
наказа те някой и гърчиш се ти

когато не знаеш защо те боли
когато навънка и в тебе вали
ах нека магията Той развали
и нека до утре да спре да боли

Колко изписах

колко изписах не знам
нищо от туй не помогна
дълго останах си сам
рухна езически храм
пак се обърнах към бога!

боже прости че сгреших
толкова грешно обичах
всички възпявах във стих
нежен и крехък и тих
бе като стрък от кокиче!

колко изписах не знам
писна ми вече да плача
нека приемат ме ТАМ
ангел самотен и ням
никога нищо не значил!

Малко близост

понякога ви идвам "твърде много"
да се излекувам от това
не мога
и макар и само със слова
притискам
да престъпвам своите права
не искам
понякога ви идвам "твърде много"
простете
ако съм създал тревоги
свидетел
ми е ангелът на Бога
не храня лоши мисли

а искам само малко
само малко близост

Върхът

Върхът се извисяваше високо,
беше изпитание голямо.
Започнахме борбата си жестока -
рамо до рамо.

И метри побеждавахме единни -
Борето и Влади най-отпреде,
и въпреки невръстните години,
в мрак непрогледен...

"На своя брат помогни!", рече Краси,
Влади от високото геройски
на Борето ръка подаде ласкаво,
дръпна го той и...

още дълго продължихме
но върха не покорихме

Да, вярно е, върха не покорихме,
но пак постигнахме много -
със малките страха ний победихме,
открихме Бога!

Залеза обагрен във алено

залеза обагрен във алено
гледаме двамата
огъня изпратен от Бога ни
пали в нас раните

мрака чер посрещаме чакан е
гълта той аленото
кладите среднощни на младите
вече запалени са

в черната нощ без лицемерие
слепи сме двамата
в тъмното - то бездна бездънна е -
гледаме с дланите

Проекциите

проекциите ви в ума ми
са демони от огън
съзнанието зная мами
по-слаби са от Бога

всички демони побягват
от бялото във тебе
светлината ги разлага
червеното изгребва

стават чисти като злато
- металът благороден -
стават ангели в душата
с духа си разнороден

проекциите ви в ума ми
са демони от огън
това са само холограми
лъжи далеч от Бога

Докосни ме

докосни ме мила моя
докосни ме
и душата ми е твоя

ще те милвам нежно скъпа
ще те милвам
и сърцето ще отстъпя

запалѝ в гърдите огън
запалѝ го
потърсѝ в ума ми Бога

потърсѝ го!

Жарките шарки

жарките шарки разжарени
на цветове непопарени
светят цветно разплетено
късат ги тихо поетите

звездните бездни изплезени
бълват изящна поезия
в огън могат към Бога те
вечно да пращат тревогите

По Lionel Richie - Lady

Мила...

Аз съм твоят рицар.

Сила...
Ти ми даваш много.

Скъпа...
Душата ти - птица!

Стъпвам...
На пътя от Бога.


Любов моя...
аз толкоз много те обичам!

И в двубоя...
с Живота ти си ми момиче!

Ти замина...
и ме направи на глупец.

Ден-година...
толкова дълго бях слепец.



О, момиче...
Един на друг принадлежим.

Теб обичам...
Бленът ми, знам, е достижим!