Колко изписах

колко изписах не знам
нищо от туй не помогна
дълго останах си сам
рухна езически храм
пак се обърнах към бога!

боже прости че сгреших
толкова грешно обичах
всички възпявах във стих
нежен и крехък и тих
бе като стрък от кокиче!

колко изписах не знам
писна ми вече да плача
нека приемат ме ТАМ
ангел самотен и ням
никога нищо не значил!

За теб не зная нищо

за теб не зная нищо
нищо не попитах
нямаше и нужда
защото ти бе чужда
и нищо не изпитах
лишен от любопитство

но сега се то пробужда

коя си ти
какво работиш
какви са твоите мечти
и как върви живота

тез въпроси
навярно никога не ще задам
защото носят
това с което ще навлезеш там
в сърцето
боса
и с коси в безреда
            млада
                крехка
                        бледа

пълна със живот навярно
не знам
но веднъж да влезеш там
ще е коварно
случвало се е стотици пъти
щом умът ми се размъти
всички граници ще паднат
и душата ще откраднеш
и жестоко тя ще страда