Ти всъщност не искаш

ти всъщност не искаш
да спре да боли
умираш за близост
затуй си потиснат
далеч е нали?

на теб не е нужно
да имаш и мен
и другите дружки
макар и на ужким
изглеждаш смутен...

ти всъщност не искаш
да спре да кърви
душата изстискал
ти все я притискаш
напред да върви!

на тебе ти трябва
добричка жена
парите - за хляба
любов не отслабва
щом Тя е една!

Малко близост

понякога ви идвам "твърде много"
да се излекувам от това
не мога
и макар и само със слова
притискам
да престъпвам своите права
не искам
понякога ви идвам "твърде много"
простете
ако съм създал тревоги
свидетел
ми е ангелът на Бога
не храня лоши мисли

а искам само малко
само малко близост

Аз какво да ти предложа

Аз какво да ти предложа?
Ложе?
Може!
Да лежиш на мойта кожа...


Аз какво ти подарявам?
Слава?
Плява!
И сама ти Сътворяваш...


Аз какво от теб да искам?
Близост?
Изход!
Ти да бъдеш моят изток!

Пътуване в автобуса

Пътувах си вчера със рейса.
Бях влязъл за малко у фейса,
когато качи се девойче,
попита дали е свободно.
"Свободно е!" рекох "За тебе!"
С жест един съвсем непотребен.
Автобусът пътуваше бавно,
а на мен не ми беше забавно,
защото я виждах как чати,
с хора от мен по-непознати!
Докосваха се раменете,
за кратки минути блажени,
аз мислех трепетно как цвете
ще има за спомен от мене!
Някой ден...
А сега седяхме толкоз близо!
Че направо бе голяма низост
да се правя, че не виждам
хубостта й как приижда
към мене пропита с парфюма
и да не продумам и дума!
Налегнаха ме тежки мисли -
от близост дали има смисъл,
когато чатиш в прозореца
така далече от хората,
и всъщност си извън света
сляп за толкоз красота!

Пътувах вчера в автобуса
и шанс прекрасен аз пропуснах...