Цяла вечер

цяла вечер гледах
твоето лице
бяло беше - бледо -
взирах се без цел

цяла вечер търсех
в своята душа
зряла в земетръси
как да задържа
миговете къси
без да съгреша!

цяла вечер исках
само знак един
тялото ти близко
огън да роди
и със него риска
пропилян преди!

цяла вечер гледам
твоите черти
в мрака зъл и леден
твоят лик блести

ТЯ

простирам длани разранени
и нищо не улавям днес
защо сте тъй далеч от мене
вий - жени със чест?

дълбоки раните раздрани
кървят по белия паваж
тече кръвта и ще остане
диря от слова!

защо не идва ТЯ да ме спаси
и да превърже зейналите рани
проронила и няколко сълзи
до мене твърдо да застане?

защо не идва да целуне ТЯ
челόто ми нагънато от мисли
и после сред поляна от цветя
да ме научи да я ИСКАМ...

Какво да сторя

какво да сторя за да те забравя
щом те виждам всеки ден
в море от чувства аз се давя
на думите си се оставям
в капана уловен

какво да сторя да останеш близка
без да бъда покорѐн
не мога да поема риска
любов от тебе да поискам
любов-искра за мен

какво да сторя - нямам сили вече
и предавам се пред теб
че толкова вода изтѐче
и нищо повече не пречи
таз рана да расте

Когато гърлото стиска

когато гърлото стиска
твойто задавено "искам"
когато огънят пали
чувства отдавна заспали
когато болка разкъсва
части от твоята същност

тогава - за бога! - мълчи си
и стихове драскай лъчисти
но никой недей да тревожиш
защото и никой не може
проблеми безброй да оправи
в морето дълбоко се давиш

потапян от глупави мисли
защото не дръзваш да ИСКАШ!

Люби ме

аз зная че ме искаш
хайде лесно е
кажи ми

желая те любима
интересно е
любѝ ме

жадувам тебе скъпи
толкоз години
плени ме

бленувам тебе мила
моя богиньо
спаси ме

От себе си ще те изстискам

сега от себе си ще те изстискам
като сока от лимон
ще ти кажа всичко дето искам
мечтите милион
и по този начин ще изчерпя
всяко чувство зло у мен
ще изчезне всяка нервност
поне за този ден

искам да четем до тъмно
свойте стихове наред
и всяка нощ доде се съмне
да говорим в соаре

искам всичко да ме питаш
и да отговаряш честно ти
да ти бъда любопитен
колкото на мене си почти

искам най-накрая да се видим
но да не бъде край това
и когато дойда да отидем
някъде далеч със влак

Колко силно те искам

Колко силно те искам...
С крака около кръста ми,
и устни впила в моите,
ти сееш смут в покоя ми.
Колко силно те искам!
Наново съм покръстен,
вземи ти този пръстен -
и нека любовта споим,

любима ти, а аз - любим!

Аз какво да ти предложа

Аз какво да ти предложа?
Ложе?
Може!
Да лежиш на мойта кожа...


Аз какво ти подарявам?
Слава?
Плява!
И сама ти Сътворяваш...


Аз какво от теб да искам?
Близост?
Изход!
Ти да бъдеш моят изток!

Как искам сега да си тук

Как искам сега да си тук
напук на съдбата, напук,
напук на родители, близки
до мен ти да бъдеш как искам...

Как искам сега да си тук,
напук на одумки, напук,
напук на норми и закони,
самотата ми да прогониш...

Как искам сега да си тук,
напук на всичко, напук!

Маска

с маска сред маски
чуждите ласки
не искам
още среднощем
ставам аз лоша
по листа

с маска сред маски
твоите ласки
копнея
с изгрева искам
жарко разискрен
да пея

Какво от тебе искам?

Какво от тебе искам?
И какво мога да ти дам?
Да сме докрая близки!
Как развиваш се да знам.

Какво от тебе искам?
Какво да ти предложа аз?
Да бъдеш моя изток!
Аз да бъда твоя глас.

Какво от тебе искам?
И как да ти се отплатя?
Във стих и реч съм искрен -
най-добра си на света!

Косата ти се спуска на вълни

Косата ти се спуска на вълни
и те по лицето ти се плискат,
най-хубава от всичките жени,
правиш ти каквото си поискаш...

Как искам...

Как искам просто да си тръгна,
от мъката да се изтръгна,
на леглото да си легна
като пич да се протегна,
но не стават тъй нещата
друго шепне ми съдбата
и не шепне даже, а крещи:
закован си тука яко ти,
мръднеш ли, ще съжаляваш
волята си тук каляваш,
тъй че стой, не се оплаквай
и заплатата очаквай,
щом пристигне, почерпи се
нещо хубаво купи си.

Цял живот

Цял живот горя от жажда -
тя душата уж разяжда.
Цял живот се жалвам:
за ласка, за допир, за близост...
Но може би аз съм студен
и може би няма във мен
даже капчица нежност...
А може би просто не искам
любов.
Или не съм за нея готов.

Желая те

Желая те. Това е.
И искам да го знаеш.

Желая те.
Да те покрия със целувки.
Желая те.
Не искам никакви преструвки.

Желая те.
Да събличам роклята ти бяла.
Желая те.
Да помилвам голото ти тяло.

Желая те. Това е.
И искам да го знаеш.

Желание

Ах, как искам,
ах, как искам някой ден
ей тъй – във ъгъла да те притисна,
до стената:
без да можеш да се скриеш
зад думи,
зад преструвки...
да няма нищо помежду ни...
разтворена да е душата ти,
обезсилена
и гола.
И тогава може,
да, тогава може да ме чуеш...

Ах, как искам,
ах, как искам да не можеш
настрани очите свои да извърнеш
от моите.
Да се слеят наште погледи
и да пия,
да поглъщам
жадно светлината от очите ти...
разтворено да е сърцето ти,
отпуснато,
открито.
И тогава може,
да, тогава може да ме видиш ти...

Ах, как искам,
ах, как искам да сме близо –
толкоз близо, че сами да се усетят те,
телата ни.
И да ти разкрие туй докосване
трепета,
огньовете
които палят в мен очите ти...
разтворени да са ръцете ти,
жадуващи
и нежни.
И тогава може,
да, тогава може да почувстваш ти...


Ах, как искам,
ах, как искам някой ден
ей тъй – във ъгъла да те притисна,
за да ти кажа,
да ти кажа просто колко те обичам.