Когато гърлото стиска

когато гърлото стиска
твойто задавено "искам"
когато огънят пали
чувства отдавна заспали
когато болка разкъсва
части от твоята същност

тогава - за бога! - мълчи си
и стихове драскай лъчисти
но никой недей да тревожиш
защото и никой не може
проблеми безброй да оправи
в морето дълбоко се давиш

потапян от глупави мисли
защото не дръзваш да ИСКАШ!

Многото години

видяхме се за малко
беше като миг за мен
така е жалко
че не мога да те виждам
всеки ден
поривът прииждащ
оставя ме смутен

но има ли проблем?

всъщност има
прости правила
говорим за години
опит зрялост
които ни делят
не зная твойто тяло
дали ще породи
желание у мене
живот дали ще носи и роди
към мен си ти студена
навярно затова
на света Живот си дала
стига ти това

всъщност има
прости правила
многото години
чупят в нас стъкла

Мълчание

Мълчание...
От теб и за теб.
Незнание...
Ни дума, ни ред.
Желание...
За малко любов,
внимание
в света тъй суров.

Желая те

Желая те. Това е.
И искам да го знаеш.

Желая те.
Да те покрия със целувки.
Желая те.
Не искам никакви преструвки.

Желая те.
Да събличам роклята ти бяла.
Желая те.
Да помилвам голото ти тяло.

Желая те. Това е.
И искам да го знаеш.

За Вероника

Аз да те погледам искам само -
как искри в очите твои пламък,
как гори в косите златно слънце
и без нищо грозно, даже зрънце...

Аз да те докосна искам само -
да погаля нежното ти рамо,
да целуна устните ти меки,
с пръсти да допра косите леко...

Аз да бъда с тебе искам само
и в живота нищо по-желано
няма. Шанс едничък искам, мила -
да ти устоя аз нямам сила.

Чувствата в гърдите ми бушуват;
само в интернет със теб общувам -
в месеца веднъж дори е много...
Мъчиш ме така до изнемога.

Но не мога да ти кажа сбогом.