Щитове и брони

слагам щитове и брони
бягам
никой мен не гони

вадя мечове и пушки
всички
ви държа на мушка

истината - аз копнея
пълна
с обич да живея

Вървя по път отъпкан

Вървя по път отъпкан,
наоколо – дървета,
наречен съм престъпник
от Храма и Съвета...

С какво закон престъпих –
ожених се по обич?
Така ще плащам скъпо,
да ми копаят гроб.


Сега – беглец, аз бягам,
наоколо – дървета,
гората – мой приятел! –
в теб ще умра в несрета!

Как искам...

Как искам просто да си тръгна,
от мъката да се изтръгна,
на леглото да си легна
като пич да се протегна,
но не стават тъй нещата
друго шепне ми съдбата
и не шепне даже, а крещи:
закован си тука яко ти,
мръднеш ли, ще съжаляваш
волята си тук каляваш,
тъй че стой, не се оплаквай
и заплатата очаквай,
щом пристигне, почерпи се
нещо хубаво купи си.