От себе си ще те изстискам

сега от себе си ще те изстискам
като сока от лимон
ще ти кажа всичко дето искам
мечтите милион
и по този начин ще изчерпя
всяко чувство зло у мен
ще изчезне всяка нервност
поне за този ден

искам да четем до тъмно
свойте стихове наред
и всяка нощ доде се съмне
да говорим в соаре

искам всичко да ме питаш
и да отговаряш честно ти
да ти бъда любопитен
колкото на мене си почти

искам най-накрая да се видим
но да не бъде край това
и когато дойда да отидем
някъде далеч със влак

Питаш ме как съм?

Питаш ме как съм? Добре!
Някак искам той да разбере!
Плач няма, нито пък рев!
Не ще вдигна, ако набере!

Питаш ме как съм? Цъфтя!
Някак ми писна от любовта!
Смях има... пълно с цветя
в мойта градина на пролетта!