Живей Богиньо

идвам в твоя свят
портата пресичам
наранен кървя
наранен обичам

идвам в твоя свят
толкова различен
думи зли мълвя
а кръвта изтича

идвам в твоя свят
моля те за милост
все към теб вървя
в мрака си се скрила

идвам в твоя свят
тук и ще загина
с тези три слова:
Ти Живей Богиньо!

Човек като всички

Ти си просто човек - като всички -
защо ли обаче не вярвам в това?
Ако беше жена ти - безлична -
тогава защо ли са тези слова?

Ти си нещо различно - и чуждо -
на цялата злоба и мрак на света.
И във мене сега се пробужда
поляна, изпълнена с думи-цветя!

Малко близост

понякога ви идвам "твърде много"
да се излекувам от това
не мога
и макар и само със слова
притискам
да престъпвам своите права
не искам
понякога ви идвам "твърде много"
простете
ако съм създал тревоги
свидетел
ми е ангелът на Бога
не храня лоши мисли

а искам само малко
само малко близост

Елате думи

елате думи
елате красиви слова
за никакви суми
вас - нежните струни -
не бих изтъргувал
заради вас съществувам

елате думи
ела прелестна реч
по реки и по друми
в нощи тъмни и лунни
те диря и намирам
за тебе живея
и за тебе умирам

Трудовак

Не бях ти писал много дни...
(под много, ти разбирай два)
Но имам чудни новини -
за туй ти пиша тез слова!

Ще бъда вече трудовак,
(това работник ще рече)
А колко хубаво това е -
пара към мен ще потече!

От днес ще съм обикновен
(това отдавна пожелах!)
И с този стих, за мен свещен,
изгарям всеки глупав страх!

На Хари 8 - Не дали, а кога

въпросът не е дали а кога
от ТЯХ един ще посегне
на нейната нежна бяла снага

гърдите болка ще стегне

повярвай скоро ще стане това
въпрос е само на време
знай Истина има в тези слова

не давай да я отнемат

Помниш ли ме?

Дали ме помниш ти
или ме забрави вече
аз съм онова
очилатото човече
със умна глава
дето толкова изрече
за близост слова
но пък нещо му попречи
да стигне до дела

Художник

Занимавам се с рисуване.
То е истинско общуване.
Начин е на съществуване.
Какво значи всичко това?
Рисунката носи слова.
За тебе щом тръгне мълва...
Ти вече ставаш художник,
разпъваш нейде триножник
и цапаш с багри безбожни...

Дълго в нощта

Дълго в нощта,
в черна тъга
аз престоях
и шепнех слова,
и чаках смъртта
в душата със страх.

После деня,
с светла дъга
най-после видях
и в мойта душа
се роди радостта –
че Нея познах.

И очите ми се свиха
от тази ярка светлина
на усмивката ù лиха,
една на цялата земя.

И сърцето измори се,
от толкоз много лекота.
“Събуди се, събуди се!”
шепнеше до мене Тя.

И удавих се в морето,
ненаучил се да плувам
във чертите на лицето
на което днес робувам.

Думи...

Думи неясни, объркани
в душата ми бясно се гонят.
А листата й в туй време ронят
фрази безстрастни, изтъркани.

Слова неизказани, скрити
във ума ми се зараждат.
А мечтите ми прояждат
лъжи доказани, открити.

Кажете, как да ви пусна,
да ви покажа на хората вън,
когато знам – сам ще съм
и ще бъде туй напусто?

Защото виждам, чувам, усещам
накъде всичко върви –
как стават хората зли
и доброто никой не среща.

Не, не вървят вече
в този тежък, безрадостен свят,
от лъжи и от болка излят,
гордите, смелите речи.

Не, не вървят вече
красотата и нежността тук,
където господарят неук
от тях се отдавна отрече.

Не, не вървят, не вървят
хубави, искрени думи –
купуват се вече със суми
и вещи,
и хора,
и свят…