Обичай!

Присъдата ми ти изрече:
Обичай!
Обичай и ще бъдеш вечен!
Обичай!
Обичай - днес до ден далечен!
Обичай:
Присъдата ми ти изрече!

Обичай...
Отровата от мен изтече!
Обичай...
Животът има смисъл вече!

Помниш ли ме?

Дали ме помниш ти
или ме забрави вече
аз съм онова
очилатото човече
със умна глава
дето толкова изрече
за близост слова
но пък нещо му попречи
да стигне до дела

Ти повярва в мен

"Ти си смел!", изрече
и не се страхувам вече!
"Ти си силен!", каза
и презирам аз Онази!

Ти повярва силно в мен,
когато самият не вярвах
и не ще измине ден
без вярата ти да покарва...

Как ми се иска

как ми се иска някой ден

във мен

друго нещо да има освен

болка и наслада

как ми се иска някой ден

душата ми пощада 

да намери

наместо на площада

на изправената клада

да гори 

във болка и наслада

пред хора близки и далечни

ето я - изгаря вече

истината тя изрече

и с това завинаги обрече се

да гори

във болка и наслада

и във рая и във ада