Живей Богиньо

идвам в твоя свят
портата пресичам
наранен кървя
наранен обичам

идвам в твоя свят
толкова различен
думи зли мълвя
а кръвта изтича

идвам в твоя свят
моля те за милост
все към теб вървя
в мрака си се скрила

идвам в твоя свят
тук и ще загина
с тези три слова:
Ти Живей Богиньо!

На Лили

аз мислех си че съм различен
не съм - по всичко си личи
щом всяко хубаво момиче
наказва ме като мълчи

Осъден

осъден вечно да страда
осъден вечно да пише
за него няма награди
и стига само да диша

осъден вечно да страда
осъден вечно да пише
не сеща капчица радост
и чувства всичко различно

осъден вечно да страда
осъден вечно да пише
не спира нивга заряда
присъда дадена свише

Всеки от нас

всеки от нас е различен
и пише както обича
всеки от нас - уникален -
душата крие кристална

всеки от нас има стил и
във него много е силен
всеки от нас ще успее
все някой ден да изгрее

Сияя!

Вижте ме! Сияя! Сияя!
Аз днес защо живея зная!
Смисъл виждам във всичко!
Обичам! Обичам!

Вижте ме! Аз грея! Аз грея!
Има днес защо да живея!
Той е мил и различен!
Обичам! Обичам!

Среднощен поход

Събуждам се във 3 след полунощ.
За душата тясна ми е тази стая!
Излизам вън. Вали. Какъв разкош!
От капки, кал, която се разкапва.

Скитам по безлюдни тротоари,
тъмно е навред, тъмно е навред,
мъж с велосипед
смело в тъмното върти педали.
А душата ми са демони заяли,
на сърцето канара огромна;
падам в бездна главоломна,
нямам приятели, другари...
само черния паваж,
по който ходя.

Защо вървя, какво ли още търся?
Любов? - Илюзия.
Мъдрост? - Простотия
Какво тогава се опитвам да намеря,
когато всеки е във своята постеля?

Търся Истината - моята, и таз на всички.
Искам аз да знам защо все тъй обичам?
Защо на никой никъде аз не приличам.
И грях ли е да си различен?

Прибирам се. Навън ръми все още.
Но свърших аз със похода среднощен.