EVA 2

боли ли го ножа ти
от моя гръб
дали пък не можеше
да не съм
толкова тъп?

така беше мила ти
повярвах аз
но нож бе прикрила
зад думи
нежни за "нас"!

не взе ти жълтиците
за моя дух
и баннах кралицата
лъжите
нагли щом чух!

На една ПРИЯТЕЛКА

Нека волята ти да расте,
редом с двамата мъници...
В тебе крие се едно дете -
волно като птица!

Нека в тебе аленият плам
да изгаря всичко гнило...
Колко много сила носиш
- знам -
но оставаш все тъй мила!

---

Греят в погледа звезди -
с бяла райска светлина.
Този стих за теб родих:
Светла Истинска Жена!

По Lionel Richie - Lady

Мила...

Аз съм твоят рицар.

Сила...
Ти ми даваш много.

Скъпа...
Душата ти - птица!

Стъпвам...
На пътя от Бога.


Любов моя...
аз толкоз много те обичам!

И в двубоя...
с Живота ти си ми момиче!

Ти замина...
и ме направи на глупец.

Ден-година...
толкова дълго бях слепец.



О, момиче...
Един на друг принадлежим.

Теб обичам...
Бленът ми, знам, е достижим!

Обичаш ли ме мила

обичаш ли ме мила
ти зад маска си се скрила
но не заради грипа
а понеже тъжно хлипаш

обичаш ли ме скъпа
чудя се къде да стъпя
къде да гледам вече
за да мога да ти преча

обичаш ли ме знам обичаш
но думите не ще изричаш
аз тих ще бъда като камък
дорде изчезне всеки пламък

Толкова добра и мила...

Толкова добра и мила,
устните си начервила -
светят като буен огън!
Влюбена си и щастлива,
хубавото ти откриваш
там където аз не мога!

Аз съм нежна бяла лилия

Аз съм нежна бяла лилия,
докосни ме леко, миличък!
Много крехка съм и уязвима,
прегърни ме,
целуни ме,
прошепни ти тихо мойто име!

Аз съм срамежлива калия,
тайната във мен... разбра ли я?
Твърде деликатна съм и мила -
с твойта сила
сътворил си
ни гнездо, в което съм се свила!

Ти си светла

Ти си светла, ти си бяла,
в този свят ужасен
как си оцеляла?
Ти си цвете, ти си пролет,
в този свят пълзящ ти
как оставаш в полет?

Ти добра си и си мила,
но и носиш страшна сила,
и стотици покорила,
със един-едничък
ти гнездо си свила.
И му даваш всичко!
Всичката си сила,
светлината твоя цяла,
твоите душа и тяло!

Плът

Зове плътта със свойта хубост,
зове плътта със свойта страст.
И всеки знае, че е просто лудост,
но пада пак под нейна власт.

Не може да я спре морала,
не може да я спре ума.
От всеки тя търпи възхвала,
неподчинена на срама.

Ту послущница мила,
ту хищница зла,
първо с нежност те милва,
после трови с жила...

Зове плътта със свойта младост,
зове плътта със свойта жар.
И всеки знае, че не носи радост,
но става роб на нейний чар.

Не познава тя забрани,
не познава тя и отказ –
който тръгва да я брани,
да се готви той за болка...

Ту вдъхновителка-муза,
ту ужасна медуза –
обещава тя наслада...
и изгаря те на клада!

Зове плътта, зове...
зове със рев на зверове,
зове със вой на ветрове,
зове плътта, зове...

Зове те тихо, с нежност...
зове със дива прелест,
зове със сочна свежест,
зове те тихо, с нежност...

От нея да избягаш ти не можеш,
от нея да избягаш ти не искаш,
а на всички богове се молиш
още миг, миг само още да е близко....