Песен тъжна

Песен тъжна пиша.
Не за теб е тя.
Няма тъжно нищо
в любовта.

Искам просто глътка
поетичен плам.
Стиховете - хрътки -
гонят теб насам.

Нека да подишам.
С муза - самота.
Няма трудно нищо
в любовта.

Искам аз почивка
от любовна жар.
После със усмивка
ще се издължа.

Не мисля, че си приказно красива

не мисля че си приказно красива
но имаш чар
каквото и да сложиш ти отива
и пали жар
в душата моя чиста и свенлива

не мисля че си много находчива
но в мен пожар
направо клада палиш но съм жива
и господар
си ти - ти сладка моя самодиво

Копнея да те чувам

Копнея да те чувам всеки ден...
Гласът ти - да лекува сътворен -
аз чакам все със трепет и копнеж,
че огнен е и леден - жар и скреж!
Когато заговориш с нежен глас,
ти рани ще затвориш. Имаш власт!

Плът

Зове плътта със свойта хубост,
зове плътта със свойта страст.
И всеки знае, че е просто лудост,
но пада пак под нейна власт.

Не може да я спре морала,
не може да я спре ума.
От всеки тя търпи възхвала,
неподчинена на срама.

Ту послущница мила,
ту хищница зла,
първо с нежност те милва,
после трови с жила...

Зове плътта със свойта младост,
зове плътта със свойта жар.
И всеки знае, че не носи радост,
но става роб на нейний чар.

Не познава тя забрани,
не познава тя и отказ –
който тръгва да я брани,
да се готви той за болка...

Ту вдъхновителка-муза,
ту ужасна медуза –
обещава тя наслада...
и изгаря те на клада!

Зове плътта, зове...
зове със рев на зверове,
зове със вой на ветрове,
зове плътта, зове...

Зове те тихо, с нежност...
зове със дива прелест,
зове със сочна свежест,
зове те тихо, с нежност...

От нея да избягаш ти не можеш,
от нея да избягаш ти не искаш,
а на всички богове се молиш
още миг, миг само още да е близко....