От раните отворени

от раните отворени
стихове кървят
желания и спомени
ума дерат

защо ножόвете забѝ
във плът и в кост
щом срещнаха се две съдби
в живота гост

ти бях неканен
но беше рано
отвори рана

защо ти примката уви
връз мойта гуша
нима е малко че кърви
душата в суша

от раните отворени
се стичат думи
четат ги слепи хората
- слова безумни -
заграждат те затвора ми
с лъчите лунни

EVA 2

боли ли го ножа ти
от моя гръб
дали пък не можеше
да не съм
толкова тъп?

така беше мила ти
повярвах аз
но нож бе прикрила
зад думи
нежни за "нас"!

не взе ти жълтиците
за моя дух
и баннах кралицата
лъжите
нагли щом чух!

На Маца - НГ

Годината Нова дойде -
а време ти още крадеш
за своите близки.
Сърцето дори да дадеш,
последната риза...

Те молим да помниш едно:
животът ти - цвят или нож -
е винаги краен...
Дори да не тънеш в разкош,
живей както знаеш!

Държи ме тя

държи ме тя все още с мощ
огромна и велика
но ти в кръвта гориш и вриш
на няколко езика

съдба е тя но няма как
да бъде моя вече
а ти си вечен огнен знак
дори да си далече

опряла тя в миг лош е нож
до нежната ми вена

но пазиш ти среднощ с разкош
душата покорена

Не можеш да се спреш, нали?

не можеш да се спреш нали
пръстите сърбят
вътре те боли
не можеш да се спреш нали
пука ти или
нека се множат

в ума ти вечен ад!


а няма ли за теб покой
няма ден и нощ
няма и отбой
а няма ли за теб покой
просто са безброй
кой добър кой лош

душата режеш с нож!

Виждам очите ти

виждам очите ти
всеки ден и цяла нощ
дните наситени
с чувствения ти разкош
сто въпросителни
режат като остър нож

виждам очите ти
всеки ден и цяла нощ
тъй възхитителни
крият те голяма мощ!

Талантът

талантът помага и пречи
не искате речи
аз зная
талантът ме води напреде
но той е и вреден
аз зная
талантът ме дърпа назаде
но носи и радост
аз зная


талантът - нож с две остриета
е за поета

История в парка (След теб вървя)

След тебе вървя.
(Отвътре кървя...)
Сами сме в парка.
Ти носиш слушалки.
Чуваш само тях.
И не те е страх.

(А може би трябва!)
Така ме ограби!
Дистанцията скъсявам.
(Да слушаш продължаваш!)
Тъй нежна си и слаба.
Но не те е страх.
(А може би трябва!)
Ще бъде ли грях?
Към теб приближавам.
- Здравей, моя мила!
- О, боже мой, Ильо!
Какво правиш, друже?
- От теб имах нужда!
Дойдох да те видя.
- Ах, кой би предвидил?
- Не знам, ти ще кажеш!
- Изглежда е важно!
- Дотук те последвах...
- Нима ме преследваш!?
- Не мога аз без тебе!
- Държиш се като бебе!
Нали се разбрахме.
- Но ти изигра ме!
С него пак сте двама!
- Да го пусна няма!
Свиквай най-добре.
- Не, някой ще умре!
- Какво правиш, Ильо!
- Отмъщавам, мила!
- Моля те, свали ножа!
- Щом мъртъв го положа!


До мене вървиш.
(Отвън ти кървиш...)
Отдясно те подпирам.
"Любимият" набирам.
Сами сме в парка.
- Ти ще живееш,
но той няма, господарке...

Във гласа ти тонът леден

Във гласа ти тонът леден
ме прерязва като нож
като че ли за последен
път студеният разкош
аз на тялото ти гледам

Когато говорим

Когато говорим,
се дразним и спорим.
Ти се правиш на лош,
а аз уж съм нахална.
С тебе все сме на нож,
няма нищо банално.
А когато сами сме -
мълчим
и те гледам в очите.
В тези тихи очи,
в тях се виждат съдбите
и тогава личи
колко аз те обичам!

Когато мълчим...

Ножа ти заби

Ножа ти заби,
после с острите зъби
захапа моето сърце...
Ръцете ти са кървави,
момиче,
със свойте пръсти пъргави
плътта разкъсваш ти...
Кръвта изтича.
Ножа е в ръцете ти,
забий го пак дълбоко,
със ярост и жестоко!
И без това
твое е сърцето ми,
момиче звездооко!

Ето ти си тръгваш...

Ето ти си тръгваш
а толкоз премълчах
толкова не казах
пуст и празен
ходя по тротоара
а болка стара
реже като нож
душата
тази нощ
не мигнах нито миг
пустотата
в мене взе превес
защо мълчах
защо не казах
не зная
себе си
или пък теб предпазвах
от Истината
а каква е тя
какво си ти за мен
пристан в бурен ден
музика във тъжен час
Но няма бъдеще за нас!
И ето ти си тръгваш
и сърцето ми с това изтръгваш...

Обичам те, защото...

Обичам те, защото си лоша.
Задето в сърцето ми забиваш
надълбоко ножа…
Обичам те, защото си отиваш.
Обичам те, защото си
високо…

Обичам те, защото ме боли.
Задето лицето ти във мене
вечно ще гори…
Обичам те, защото ми изменяш.
Обичам те, защото си
далечна…

Обичам те такава –
лоша,
далечна,
незрима…
Обичам те, защото ми донесе вечна зима.
Задето небето чернее над мен.
Обичам те заради вятъра студен.
Задето сърцето от болка замръзва.
Обичам те, защото няма ден…
Задето лицето ти ми се изплъзва
и не мога в зениците да го запазя.
Обичам те – не мога да те мразя…

Обичам те просто защото те има.