В дим от цигарите

в дим от цигарите мракът
шепне за радост и жал
хората глупави чакат
с дял от тъга натежал

хората мислят че могат
в чаша да дирят покой
само че други тревоги
раждат се лесно безброй

в дим от цигарите здрачът
шепне за мъка и страст
дебне у всеки палачът
част неизменна от нас

На тебе говоря

на тебе говоря
на тебе момиче
далече в простора
на свят пограничен

ти тъй си далече
и толкова близо
че днес съм обречен
- за мен няма изход -

ела и вземи я:
душата ми - бяла -
спасѝ я с магия
и твоя е - цяла -

ще бъдеш ти Изток
войната - покоя -
в замяна ще искам
аз само безброя

очите - звездици -
в небето безкрайно
да бъдеш кралица
на моите тайни

ела - погуби ме -
да ѐ твойта воля
девойко любима
но първо те моля:

целувка дари ми
макар и последна
в момента сюблимен
лика да погледам

Не можеш да се спреш, нали?

не можеш да се спреш нали
пръстите сърбят
вътре те боли
не можеш да се спреш нали
пука ти или
нека се множат

в ума ти вечен ад!


а няма ли за теб покой
няма ден и нощ
няма и отбой
а няма ли за теб покой
просто са безброй
кой добър кой лош

душата режеш с нож!

Слънчево момиче

Светло, слънчево момиче,
то Кремена се нарича!
И света така обича!
Усмивката й весела -
песен!
Гласът жизнерадостен -
младост!
Ах, нежно, слънчево момиче,
дари ми усмивката своя,
да имам, макар безпаричен -
богатство, мир и покой.

На Галадриел

В душата топло е и светло
когато гледам твоето лице;
цъфти красиво цвете във сърцето,
във твойто нежно и добро сърце!

В душата тихо е и светло
когато виждам твоите очи;
изгрява ярко слънце във небето,
облива всичко с огнени лъчи.

В душата мирно е и светло
когато зърна твоите коси;
мелодия изпълва ти сърцето -
покоят в него винаги пази!

В душата леко е и светло...

Покой

Сърцето ми е твое,
но няма вече плам,
а търся днес покоя
във твойта мека длан
и искам да си моя,
но друг е твоят блян
и май не съм желан...

Когато

Когато любовта стане
удобна,
тогава е лъжовна.

Когато любовта намери
покой,
тогава е в застой.

Когато любовта върви
по план,
няма в нея плам.

А заглъхне ли тихият
зов,
тогава няма, няма любов.

Война

Предадох се без бой,
без обсада и без жертви,
молейки за миг покой
и отмора да намеря.

Предадох се във плен
на вражески целувки
и сам раздавах упоен
прегръдки и милувки.

Предадох се на любовта,
която беше чиста, свята
и сетих даже радостта
най-голяма на земята.

Предадох се и после
избягах аз от тежък плен
на мисли грозни, пошли,
от глупоста си заслепен…

А сега аз сам я търся таз война –
да се изправя пак на първите редици
и повтарящ тръпно думата: Жена!
да потъна цял във нейните зеници. . .