Изгорените зеници

Взира се във изгрева
едно хубаво момиче
дълго гледа слънцето
а сълзите му се стичат

взира се във изгрева
едно плачещо момиче
поглед впила в слънцето
с изгорените зеници

взира се във изгрева
едно влюбено момиче
в него вижда истински
този който тя обича

Тишина. И мрак.

Тишина. И мрак.
Сама в тъмната стая.
Не искам.
Не зная.
Просто съм.
Тежък сън,
полепен по ресниците.
Умрели птици.
Хиляди.
"Милите..."
Тишина. И мрак.
Разширени - зениците.
Умрели птици.
В полет.
"Моля се..."
Тишина. И мрак.
Сама в тъмната стая.
Не искам.
Но зная.

To Arwen Undomiel (The Evening Star)

ти разкриваш 
светове от багри
музика в очите ти звучи
във косите ти лъчи блестят
червени 
ярки
на звездите във недрата жарки 
се раждат атоми и молекули
и душите сякаш твоя зов дочули
слизат на земята 
загърнати с одежди бели
от звезден прах са ангели изплели
тез обвивки огнени пламтящи
и душите в хор зовящи те
теб и твоите очи искрящи
предано и търпеливо чакат
да се разсее вече мракът
и да зацарува ярката зорница
родила се във твоите зеници

Война

Предадох се без бой,
без обсада и без жертви,
молейки за миг покой
и отмора да намеря.

Предадох се във плен
на вражески целувки
и сам раздавах упоен
прегръдки и милувки.

Предадох се на любовта,
която беше чиста, свята
и сетих даже радостта
най-голяма на земята.

Предадох се и после
избягах аз от тежък плен
на мисли грозни, пошли,
от глупоста си заслепен…

А сега аз сам я търся таз война –
да се изправя пак на първите редици
и повтарящ тръпно думата: Жена!
да потъна цял във нейните зеници. . .