Поглеждам в очите

поглеждам в очите
и всичко е ясно
до края на дните
са слети съдбите
със тебе - Прекрасна -

но ти си далече
мъглата те крие
река бързотечна
съдбата ни пречи
със свойта магия

и много боли ме
защото те няма
до мене любима
но Вярата има
и сила голяма

тя времето спира
тя влюбени сбира

когато повярват
в тях зрънце покарва

Стих мой

когато ме погне нелепият страх
- че нейде от мен ще се скриеш -
тогава избухва душата във смях
- ти стих тих - ти моя магия -
как още любими мой хич не разбра
- щом с мъка докрай се напия -
- отприщя ли плам и стихия -
ще бъдеш ти винаги само това
- което от себе си крия! -

Стихове

любими мои стихове прекрасни
защо ми пречите
в човек разумен да порасна

така сте вие нежни и заразни
подобно Вечности
изпълнени със думи празни

защо се криете
зад рими и зад стъпки

защо магията
не цъфва като пъпка

защо ме мъчите
ах вие мънички затвори

защо се пъчите
пред малкото ми близки хора

защо умирате
когато моля ви да се родите

защо е лирата
оръдие погубващо ми дните

любими мои клетчици красиви
защо съсипвате
мечтите детски - още живи

така сте вие тъжни и горчиви
любов описвате
а тя далеч от вас загива

Болка безсмислена

болка безсмислена
по листите плиснала
мъка измъчена
от пъкъла връчена

черни - каверните -
вчера очернени
в мрака разплакани
чакат те дракони

вият стихиите
пият магията
зная че раят е
край на омаята

Растете...

растете бързо вие
но сте деца невинни
и криете магия
в душите си - богини -

светът е много тежък
за всяко нежно цвете
а вас ви чакат мрежи
за плът и за сърцето

там може да умрете

растете днес - тревички -
все още свежи чисти
безгрижни ученички
блестят очи - мъниста

съдбата е жестока
душите цапа бели
девойки чернооки
бъдете много смели

но имайте предели

На тебе говоря

на тебе говоря
на тебе момиче
далече в простора
на свят пограничен

ти тъй си далече
и толкова близо
че днес съм обречен
- за мен няма изход -

ела и вземи я:
душата ми - бяла -
спасѝ я с магия
и твоя е - цяла -

ще бъдеш ти Изток
войната - покоя -
в замяна ще искам
аз само безброя

очите - звездици -
в небето безкрайно
да бъдеш кралица
на моите тайни

ела - погуби ме -
да ѐ твойта воля
девойко любима
но първо те моля:

целувка дари ми
макар и последна
в момента сюблимен
лика да погледам

Магия

магията ти е могъща
тя може да погуби
но умее нещо
по-ужасно също -
надежда да убие
на всеки влюбен

магията ти е жестока
и може да пороби
както и да скрие

вярната посока
и любов гореща
да стори в злоба

Девойката в бяло

розови изгреви пак обагрят душите ни
те пеят и пият с обич наситени
танците бални се вият в зали кристални
с красиви принцеси с устни пленителни

кървави залези от жестокост запалени
орисници лоши с погледи алени
в кралството цяло търсѝ девойката в бяло
магия погубена
и двама са влюбени

Приятел

кому е нужен днес приятел
бих казал аз - на всеки
когато духа силен вятър
по дългите пътеки
когато раните в душата
не можеш да прикриеш
тогава твоят скъп приятел
лекува те с магия

Очите ѝ - кинжали

Защо очите ѝ - кинжали -
раздират мойта плът?
А облаците натежали
с пух раните лечат?

Защо ръцете ѝ с магия
ме правят неин роб?
Смирен от дланите да пия
вода до своя гроб?

Защо лицето ѝ омайва -
за други да съм сляп?
И вместо туй да ме отчайва,
ме храни като хляб?

Вахта е да обичам

Той още пише...
Какво да го правим?

Нека въздиша
по чакана слава...

Така вреди си...
Какво ни остава?

Да резнем всички
жени - да забрави!

...


Така не става
намира си нови!

И продължава
да ражда любови!

Тогаз в ума му
"любов" да изтрием!

И таз измама
открива с магия!

...


Дяволи малки
тъй сте ми жалки

как не разбрахте
до край ще пиша

нямам си яхта
тя е излишна

само че вахта
е да обичам!

Килия

затворен бе в килия
и всеки ред бе отражение
на външната магия
на твоето копнение

сега си ти свободен
и всеки ред е откровение
ти виждаш небосвода
той носи вдъхновение

Това което в мен гори

това което в мен гори
тоз ярък пламък
запалено е от зори
да гасне няма

това което в мен гори
- една магия -
която хиляди дори
не ще убият

това е древния талант
и ще пребъде
като шлифован диамант
като присъда

Сфера стъклена

разкрива сферата стъклена
в ума ти планове пъклени
тя вътре в себе си крие
огромна силна магия

разкрива сферата стъклена
от тяло няколко въглена
остават в твоето бъдно
щом караш я безразсъдно

разкрива сферата стъклена
очи на дявол изцъклени
той в тебе гледа лакомо
потъваш скоро в мрака му

Гроба на гробаря

кой ще изкопае гроба на гробаря
кой за поета ще напише стих
на портиера кой врата отваря
кой на Бога ще прости

на вещицата кой магия
ще направи за любов
и Смъртта кой ще убие
във неравен лов

Луцифер кой ще измами
Лѝлит кой ще прелъсти
няма жалки смъртни няма
отговори в този стих

На твоите пръсти магията

на твоите пръсти магията
пленява сърца и души
такава е тя - орисията -
че словото ти не греши

Огнена и леден

Тя владее огнена стихия
(и още много магии!)
Кое те кара да смяташ,
че с теб ще мачка земята?

Аз владея ледени сили
(тайфуните са ми мили!)

Не виждам защо да не иска,
на мен тя да бъде близка!

---

Двама се сляхме със нея
(аз заледявам, тя грее)
Впила устни в леда ми,
лечи тя всичките рани!

Кралица на дъжда

кралица ти си на дъжда
очите ти – елмази
и ръсиш бисерна вода
красива тя те пази

кралица ти си на дъжда
с ръце – талази бели
(желязо го гори ръжда
дори да е дебело)

кралица ти си на дъжда
могъщата стихия
и светеща като звезда
понесла в теб магия

Магия

когато в думите вече няма магия
когато словото нищо ново не крие
щом от речта ти е всичко източено
и не показваш в гърдите клокочещото
тогава е време за дълга почивка
провала приеми с голяма усмивка
не е на света края и няма да свърши
повярвай не си последен не си и първи

Аз летя на ангелски криле

Аз летя на ангелски криле,
а пред мен - безкрайното поле...
Кажи ми ти, човече,
как стигнах тъй далече?

Прекосих от край до край света,
за да сбъдна своята мечта...
Кажи ми ти, приятел,
как съм накрай Земята?

И сега седя от ужас свит,
аз пред този пейзаж жаловит...
Кажи ми ти, убиец,
каква е таз магия?