Надежда

срещал ли си ти човек
на който искаш да разкажеш всичко
да не можеш на речта да се наситиш
да нямаш срам
и да знаеш че ще те приеме
какъвто си - чепат и странен
нестандартен
всеки срещал го е знам
и когато във очите черни ти погледнеш
и докоснеш плах ръцете бледни
тогава цялата вселена се подрежда
и ражда се звезда-любов
надежда

Мракът

мракът обгръща града
като черен воал на вдовица
свети там ярка звезда
- тънка бяла карфица -

мракът и мене мори
впива ноктите свои на птица
пàри плътта и гори
- с кръв е от дяволица -

силният зов на нощта
кара всичко на лудост дивашка
демони плюва пръстта
- и кошмари зли ражда -

Времето

времето лекува времето руши
всичко съществува и ще продължи
пламък във Безкрая в космоса следа
вижда се от Рая не една звезда

времето убива времето теши
спомени красиви в нашите души
пламват и изчезват - сън на Вечността -
раждат те поезия - храм на хубостта!

Син Божи

Син Божи днеска роди се
звезда яви се от изток
за греховете ни страда
разпънат на кръста
без да очаква награда
той стана безсмъртен

сега от рая ни гледа
и чака той ден последен
когато иде възмездие
на Съд деня страшен
описан в мойта поезия
с цел да ви уплаши

Син Божи днеска роди се
и нека прошка поискаме
от съществото най-чисто
греха ни измило
да вярваме но наистина
че Бог дава сила

Сърцето лови ръжда

Липсваш ми сега както липсва
на пустинята дъжда.
И да бъдеш близо аз искам
като огнена звезда.

И да бъдеш близо аз искам
като огнена звезда.
Всичко в мене е изстинало,
плава в ледена вода.

Всичко в мене е изстинало,
плава в ледена вода.
Има единствена Истина -
сърцето лови ръжда.

Кралица на дъжда

кралица ти си на дъжда
очите ти – елмази
и ръсиш бисерна вода
красива тя те пази

кралица ти си на дъжда
с ръце – талази бели
(желязо го гори ръжда
дори да е дебело)

кралица ти си на дъжда
могъщата стихия
и светеща като звезда
понесла в теб магия

Падаща звезда

Ела при мен момиче младо
вкуси от нектара на нощта
вкуси ти всичките наслади
после погледни нагоре
през таванския прозорец
ще видиш там падаща звезда
знам какво ще пожелаеш
да намериш скоро любовта
но неутешимо плачеш
защото открила си я вече
но гръб ти обърна грубо тя

Звезда

В душата ми гори звезда,
във нея атоми се сливат,
дълбоко в техните ядра
вселената пулсира жива.

В очите й светят звездички

В очите й светят звездички

когато погледне те с смях,

а нейните малки лунички

усмихват се сякаш със тях.

Нозете й, пъргави, живи

се носят по жълтия плаж

тя бяга, тя пее, щастлива -

при свойто море че е пак.

От очите ти искрици...

от очите ти искрици
падат като дъжд навън
светят твоите зеници
като в ярък цветен сън
а пък хиляди звездици
пеят с чуден меден звън