И ангели кървят

... и ангели кървят
кръвта се стича
жесток е този свят
на смърт обрича
и плод и пъстър цвят
младеж с момиче
дори да се обичат
застига ги смъртта
и времето изтича
на всичко що е живо
туй - истина горчива -
ти виждаш всеки ден
че днес роден
си утре - тлен!

... и ангели кървят
кръвта им - дъжд - потича
а аленият цвят
на изгрев нов прилича!

Коловоз

Как минава денят ми?
Сутрин секва сънят ми
в четири-пет.
Събуждане.
Вдигане.
Хранене.
Обличане.
Вън.
Учебният звън.
И край?

Не край, а началото.
Докарват много стока.
На част пък, минал срока.
Мръсотия дълбока.
Всеки ден.
Кола в коловоза.
Рутина. Плен.
И няма кой роза
да подари?
На мен.
За туй, че се трепя,
че още съм жива,
че двете хлапета,
са все тъй щастливи!

Но нищо. Защо ли
повдигнах въпроса?
Играя аз роля
на влак в коловоза!

Звезда

В душата ми гори звезда,
във нея атоми се сливат,
дълбоко в техните ядра
вселената пулсира жива.