Защо ще умра?

На Смирненски

Веднъж ли само се умира?
Оставил ли съм ясна диря?
Или ужасно много драскам...
Със цел и мисия неясна?

Веднъж ли само се живее?
Додето чакам да узрея...
Аз май ще капна от дървото.
Безкрайно сам. Докрай самотен.

Животът и смъртта са близки.
Животът не търпи капризи.
Смъртта жестока жал не носи.
Умираш с хиляди въпроси...

"Защо съм на тоз свят роден?"
не знае даже Поетът.
И всеки минути краде...
до края свой да докрета.

"Ще зная защо ще умра!"
оставил нам е декрета.
Да чувстваме всяка зора...
С очите и със сърцето!

И ангели кървят

... и ангели кървят
кръвта се стича
жесток е този свят
на смърт обрича
и плод и пъстър цвят
младеж с момиче
дори да се обичат
застига ги смъртта
и времето изтича
на всичко що е живо
туй - истина горчива -
ти виждаш всеки ден
че днес роден
си утре - тлен!

... и ангели кървят
кръвта им - дъжд - потича
а аленият цвят
на изгрев нов прилича!

Пътя дълъг

вървя по пътя дълъг
не зная накъде
лети над мене гълъб
и мислите краде

вървя по пътя тесен
не зная накъде
изобщо не е песен
за мъка съм роден

вървя по път безкраен
не зная накъде
завоят нейде таен
вън ще ме изведе