Ти си видение

ти си видение
без форма и плът
мое спасение
по дългия път

носиш животите
и всички душѝ
наши - самотни -
и щом ти решиш

пускаш в дълбокото
на грешния свят
удря жестоко той
без никакъв свян

ти си видение
и ангел си бял
всяко падение
поражда борба!

Погледни в очите

погледни в очите
там ще видиш мрак
няма ги сълзѝте
чувството умря

погледни в очите
там ще видиш смърт
тръгвай без да питаш
хващай своя път

погледни в очите
там ще видиш тлен
пламъкът убит е
черен - всеки ден!

Питон

пътят се извива
като тяло на питон
ходиш ти щастлива
(със причини - милион)

знам ли аз къде си?
щом науча - ще умреш! -
бързо се изнесе
взе бижутата... и беж...

моя сейф разби ти
и опразни го с финес
барабар с мечтите
нищо не остави днес

пътят се извива
като дълъг макарон
крачиш ти щастлива
(със причини - милион)

Тъмница

в черна тъмница окован
тлея сам
без да знам
тази присъда защо е
кървави сълзите мои
сеят смърт
моят път
вечно далеч е от светът

Двата демона

разранена душата кърви
тъмнината я обви
във прегръдка желязна
двата демона у мен
ме разкъсват всеки ден
горя в гняв и омраза

разранена душата кърви
трябва път да извърви
далечен и опасен
всички демони отвън
сочат мен какъвто съм:
прекрасен и ужасен

На Хари 9 - Пътя

Разбери - пътя, по който поел си -
по едни и същи релси,
този път бавно те унищожава!
А на мен какво остава?

Да редя закани?
Да мълвя забрани?

И каква ти полза?
И тъй още колко?

Проумей - тази пътека е грешна,
не ще стигнеш ти успешно
там, където си тръгнал и това е!
Време е да го узнаеш!

Желая те до смърт

Желая те до смърт!
Кръвта си бих пролял
за тебе!
Желая моя път
да бъде в теб прелял
вълшебно!

Желая те до край!
Сърцето си бих дал
на тебе!
За мене няма рай
душата бих продал
последна!

Когато животът

когато животът озъбен и зъл
те ръфа със стръв
месата ти къса жестокият вълк
от раните теква кръв

тя капе но ти продължаваш напред
за теб няма смърт
ще бъдеш безкрайно ти даже и след
предела на своя път

Път зелен

пътят зелен все напреде води
от двете му страни - дървета
отгоре свети небосвода
трева на него вечер свети

пеперуди и светулки нощем
осветяват този път
и ще ходиш ти по него още
чак до края на светът

Пътя дълъг

вървя по пътя дълъг
не зная накъде
лети над мене гълъб
и мислите краде

вървя по пътя тесен
не зная накъде
изобщо не е песен
за мъка съм роден

вървя по път безкраен
не зная накъде
завоят нейде таен
вън ще ме изведе

Щитове и брони

щитове няма и брони
които пред чара да спрат
ти - една сред милиони
пресече с любов моя път

Аз не знам какво е страх

Аз не знам какво е страх -
падах, лазих, не умрях!
Аз не знам какво е страх -
кървав плаках, но летях!
Но летях!

Да, но зная що е скръб -
да си сам във твоя път!
Да, аз зная що е скръб -
чака в края твойта смърт!
Твойта смърт!