Поет

дали трептяща плът
или душа нетленна
пресече моя път
и бях пленена

той бе красив напет
и думите владеещ
сърцето на поет
в гърди туптеше

но бе ранѐн и плах
подобно малък гълъб
не сторил още грях
живял във пъкъл

ръка подадох в миг
сърцето ми прескочи
останахме сами
тъй исках точно

какво се случи там
на място - помежду ни
тъй дълго бил е сам
загуби думи

ще помни до живот
душите как се сляха
красивата любов
дете и стряха

Змията е била отровна

през километрите докосвам те
текат като река въпросите
момиче нежно - душата ти е бяла
аз виждам я пред мене - гълъб
аз виждам я пред мене - облак
тя е прелестна и кръгла
тя е хубава и обла
тя е бяла и красива
и крилете ти отиват
ти си ангел
да
но с пранги
демон имаш покровител
демон - гаден зъл мъчител
и не си виновна ти
не си виновна
че змията е била отровна

Пътя дълъг

вървя по пътя дълъг
не зная накъде
лети над мене гълъб
и мислите краде

вървя по пътя тесен
не зная накъде
изобщо не е песен
за мъка съм роден

вървя по път безкраен
не зная накъде
завоят нейде таен
вън ще ме изведе