какъв е смисълът да бъдеш жив
когато не живееш
защо докоснал хиляди души
плътта не смееш
какъв е смисълът да бъдеш жив
а бавно да умираш
край теб животът вечно ще жужи
нали разбираш
какъв е смисълът да бъдеш жив
когато не живееш
ти трябва много пъти да грешиш
за да узрееш
Показват се публикациите с етикет умира. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет умира. Показване на всички публикации
17 октомври 2025 г.
5 август 2024 г.
Защо ще умра?
На Смирненски
Веднъж ли само се умира?
Оставил ли съм ясна диря?
Или ужасно много драскам...
Със цел и мисия неясна?
Веднъж ли само се живее?
Додето чакам да узрея...
Аз май ще капна от дървото.
Безкрайно сам. Докрай самотен.
Животът и смъртта са близки.
Животът не търпи капризи.
Смъртта жестока жал не носи.
Умираш с хиляди въпроси...
"Защо съм на тоз свят роден?"
не знае даже Поетът.
И всеки минути краде...
до края свой да докрета.
"Ще зная защо ще умра!"
оставил нам е декрета.
Да чувстваме всяка зора...
С очите и със сърцето!
Веднъж ли само се умира?
Оставил ли съм ясна диря?
Или ужасно много драскам...
Със цел и мисия неясна?
Веднъж ли само се живее?
Додето чакам да узрея...
Аз май ще капна от дървото.
Безкрайно сам. Докрай самотен.
Животът и смъртта са близки.
Животът не търпи капризи.
Смъртта жестока жал не носи.
Умираш с хиляди въпроси...
"Защо съм на тоз свят роден?"
не знае даже Поетът.
И всеки минути краде...
до края свой да докрета.
"Ще зная защо ще умра!"
оставил нам е декрета.
Да чувстваме всяка зора...
С очите и със сърцето!
Етикети:
диря,
живее,
лирика,
литература,
поезия,
поет,
роден,
свят,
смирненски,
стих,
стихове,
умира
23 юли 2024 г.
Надежда тука всяка оставете
През пръстите процеждат се куплети...
"Надежда всяка тука оставете!"
Тук място е където вяра няма.
Където смърт остава само. В пламък.
И Хаосът в очите се събира...
"Надежда тука няма. Тя умира!"
А много бавно мъката убива.
Убий душата за да си щастлива!
"Надежда всяка тука оставете!"
Тук място е където вяра няма.
Където смърт остава само. В пламък.
И Хаосът в очите се събира...
"Надежда тука няма. Тя умира!"
А много бавно мъката убива.
Убий душата за да си щастлива!
1 октомври 2020 г.
Сара - In Memoriam
Когато чисто същество умира
Вселената на части се раздира
а после с ней душата му се слива
да бъде тя завинаги щастлива
дадохме ти цялата си обич
а пък ти ни даде дни прекрасни
гледаш ни сега от някой облак
ближеш раните ни - да зараснат
Вселената на части се раздира
а после с ней душата му се слива
да бъде тя завинаги щастлива
дадохме ти цялата си обич
а пък ти ни даде дни прекрасни
гледаш ни сега от някой облак
ближеш раните ни - да зараснат
5 декември 2018 г.
Аз съм Всемира
Аз съм Всемира
със сили безкрайни;
всичко разбирам
и пълна съм с тайни...
Аз съм Всемира,
владея Живота -
той се простира
навред в небосвода.
Аз съм Всемира,
пред мен се смирете...
Всичко умира,
освен синовете ми!
със сили безкрайни;
всичко разбирам
и пълна съм с тайни...
Аз съм Всемира,
владея Живота -
той се простира
навред в небосвода.
Аз съм Всемира,
пред мен се смирете...
Всичко умира,
освен синовете ми!
Абонамент за:
Публикации (Atom)