Когато те мачка светът

когато те мачка светът
когато - загубила път! -
се луташ:
- посред ад -
- посред рай -
минута почакай:
- и знай! -
най-плътен е мракът
преди да се съмне
най-стръмен е хълмът
в последните крачки!

Очите

в очите ти огньовете изстиват
в очите любовта загива
но боже - колко си красива! -

в очите ми пораждат се копнежи
очите чистота бележат
но боже - колко топла нежност...

очите сливат се накрая
и - ето ада! - ето рая! -

какво ще стане после
- аз не зная! -

Времето

времето лекува времето руши
всичко съществува и ще продължи
пламък във Безкрая в космоса следа
вижда се от Рая не една звезда

времето убива времето теши
спомени красиви в нашите души
пламват и изчезват - сън на Вечността -
раждат те поезия - храм на хубостта!

Как искам да бъда

как искам да бъда
орел разперил криле
монах много мъдър
трева в широко поле

как искам да бъда
номад без грижи и цел
злодей без присъда
добряк набожен и смел

как искам да бъда
загинал във бран
от ада изпъден
и в рая прибран

Не идват думите

не идват думите
музите мълчат
а огън лумнал е
където спят
в гърди измъчени
и рай и ад
не чувам ангели
демони гълчат
подрънкват прангите
очи сълзят
слова изтънчени
не искам днес
да свети слънцето
във тъмен лес

Има много лошо

има много лошо в този свят
чуми болка вируси злини
брат убива с брадва своя брат
водят се безсмислени войни

злото има нокти и зъби
а доброто - само нежна плът

и отиват нашите съдби
на ужасен тежък кръстопът

зло избираш - и те води в рай
а с добро - те чака огнен ад
как са сбъркани сега разбра
полюсите в тоз обърнат свят

Ти и аз сами

Ти и аз - сами!
Дните - само миг!
Миговете - дни!
Ти и аз - докрай!
Адът ще е рай!
Раят - ад до край!
Ти и аз - сами!

Къде се намирам?

Къде се намирам?
Не зная.
Не разбирам!
Може би умирам?
Може би.
Помня бира!
Помня как избирам:
Русият...
Риза късам.
В ложето примирам!

С него съм.
Тъй е късно!
Дори не разбира...
че скоро
май ще скъсаме!
Къде се намирам?
Аз зная.
На стъпка от рая!

Търся те...

Търся те, мила моя...
ти още нямаш лице,
но твойте нежни ръце
носят края на боя!

Търся те из вековете...
в измерения безкрай,
твоите очи са рай,
а душата ти е цвете!

Търся те, моя скъпа...
и когато те намеря,
цял светът ще затрепери,
който скри те от пътя ми!

Магьосник

Аз магьосник съм велик
и харесах те във миг
и сега ще те преобразя
аз във малко бяло зайче
после бързо ще те отнеса
във покоите си райски...
Там ще бъдем вечно двама
винаги един до друг
без обиди и измами;
ще се грижа аз за теб -
ще те храня, ще те гушкам,
ще те браня от свиреп
вятър духащ
и проклет.
Ще спечеля любовта ти
след години...
И понеже времето,
не тече за мене то,
във моите градини
ще ти върна аз лика
без едничка разлика
и тогава двама с тебе
ще политнем като лебеди
заедно в небето синьо
още хиляди години...