Растете...

растете бързо вие
но сте деца невинни
и криете магия
в душите си - богини -

светът е много тежък
за всяко нежно цвете
а вас ви чакат мрежи
за плът и за сърцето

там може да умрете

растете днес - тревички -
все още свежи чисти
безгрижни ученички
блестят очи - мъниста

съдбата е жестока
душите цапа бели
девойки чернооки
бъдете много смели

но имайте предели

Switch (Суич)

Мрежовият комутатор (наричан просто суич на английски: switch), превключвател, или комутатор) е самостоятелно компютърно устройство, вид мрежово оборудване, което съчетава функциите на многопортов повторител и високоскоростен мост. Работи както на канално, така и на мрежово ниво. Създава таблица на МАС-адреси чрез които разпределя трафика в мрежата и така свързва мрежови сегменти.Ниският клас мрежови комутатори е почти идентичен с мрежовите хъбове, макар и все пак по-„интелигентен“. Комутаторите са способни да преглеждат постъпилите пакети информация, да определят източника и дестинацията им и да ги препратят. Тъй като доставя пакетите само на устройството, за което са предназначени, комутаторът не запълва капацитета на канала и като цяло предлага много по-добра производителност от хъба. Първият мрежов комутатор е представен от компютърната компания Калпала през 1990 г.

СУИЧЪТ работи само с MAC адреси, за разлика от рутера, който е с IP-та.

Функции:

Както и при хъбовете, мрежовите комутатори се използват главно в Етернет мрежи. Преобладаващата част от Етернет комутаторите поддържат 10/100 Mbit/s или 10/100/1000 Mbit/s портове. По-големите комутатори могат да имат и 10 Gbit/s портове.

Типични функции за управление на комутатор с кабели, монтиран в комуникационен шкаф.

• Включване/изключване на определен обхват от портове.

• Скорост на връзката и настройки на дублирането (duplex)

• Приоритет на дадени портове

• MAC филтриране — и други видове сигурност на портовете, които предпазват и от MAC flooding

• Използването на Spanning Tree Protocol

• SNMP следене на устройството и стабилност на връзката

• Port mirroring (познато още като порт мониторинг)

• VLAN настройка

• 802.1X контрол на мрежов достъп

• IGMP snooping

Spanning-Tree е мрежов протокол, създаден с цел да предвижда съкращаване пътя, като се предотвратяват нежелани повторения (loop) в топологията на мрежата. Той е стандартизиран от IEEE IEEE 802.1D и се основава на алгоритъм, описан от Радия Перлман през 1985г.

За Ethernet мрежа, за да функционира правилно, само един активен път може да съществува между две станции (компютъра).

При множество активни връзки между компютри се предизвикват повторения в мрежата. Ако повторението на пакети съществува в мрежовата топология, съществува и потенциал за дублиране на съобщения. Когато повторенията се случат някои суичове виждат един и същи компютър да се появява и от двете страни на суича. Това условие обърква алгоритъма за препращане и позволява дублираните фреймове да бъдат препращани.

За да се осигури съкращение на пътя, Spanning-Tree протокол определя дървовидна структура, която обхваща всички суичове в разширена мрежа. Spanning tree протокол кара някоя излишна или повтаряща се информация в режим на готовност (блокирано) състояние. Ако един мрежов сегмент в Spanning-tree протокол стане недостъпен, или ако еквивалента на Spanning-Tree протокола за даден мрежов сегмент се промени, Spanning Tree алгоритъма се преконфигурира и променя дървовидната си структура и топология на мрежата възстановява връзката която е била в режим на готовност.

Spanning-Tree протоколът работи невидимо за крайни станции (компютри), които не знаят дали те са свързани с един LAN сегмент или са включени в LAN от множество сегменти.

Има различни разновидности и подобрения на STP, но базoвaта функционалност е същата: STP – IEEE 802.1D-1998 – базовата версия на протокола

Simple Network Management Protocol (SNMP) е протокол за управление на мрежи, част от стека от протоколи TCP/IP. Състои се от набор от стандарти за управление на мрежата, протокол отприложния слой, схема на база данни и набор от обекти за пренос на данни. Описан в Заявление за обсъждане 1089.


Port mirroring (познато още като порт мониторинг)Използва се за да може суичът да изпрати копие от пакетите данни от един порт до друг, посредством някакъв вид кабел. Порт мониторингът при Системите на Сиско обикновено се наричат Switched Port Analyzer (SPAN) or Remote Switched Port Analyzer (RSPAN).... Други разпространители на тези услуги, имат различни имена, като - Roving Analysis Port(RAP) 

Мрежовите инженери или администратори използват порт мониторинга за да анализират и дебъгнат или диагностицират грешките в определена мрежа.

Виртуална локална мрежа (на английски: Virtual Local Area Network, VLAN представлява метод за разделяне на една физическакомпютърна мрежа на различни виртуални мрежи с цел логическа организация, контрол и защита. Потребителите в един VLAN могат да комуникират само помежду си, но не и с потребители от другите виртуални мрежи. Предимството е, че едни и същи комутатори могат да предоставят множество VLAN-и и по-този начин се спестяват разходи за оборудване. Като пример може да се разгледа мрежа на фирма с три отдела, разположени на три етажа – Инженерен (Engineering), Маркетинг (Marketing) и Счетоводен (Accounting).

Във фирмата има една физическа LAN мрежа, която се използва от всички отдели, но всеки отдел е обособен в собствен VLAN. Различните портове на комутаторите са конфигурирани да предоставят достъп до различните VLAN-и. Служителите на Маркетинг отдела на първи и втори етаж могат да се достигнат един друг и имат достъп до техния сървър, но не могат да достъпят сървърите и служителите на другите два отдела. Ако не се използват VLAN-и, ще е необходимо да се изградят три отделни физически мрежи – по една за всеки отдел, което би оскъпило решението поне три пъти.

IGMP snooping (на английски: snoop - слухтя) е процес на слушане и метод за анализ на IGMP мрежови трафик разменян между клиентски компютър и маршрутизатор. Това е и когато мрежови суич слуша разговора между хост и рутери. На база на наученото от IGMP, комутаторите автоматично блокират разпространението на multicast пакети към клиенти, които не са заявили получаването им. IGMP е протокол използван от крайни компютри, за да се присъединят към дадена multicast група.

Например ако имаме видео сървър, който излъчва видео в мрежата, различните канали ще се излъчват в различни multicast групи. Клиентският компютър заявява кой канал иска да гледа, чрез изпращане на IGMP заявка към мрежата. Комутатора наблюдава тези съобщения и си съставя таблица показваща кой клиент кой канал иска да гледа. Когато multicast видео трафика пристигне в комутатора, той автоматично го пуска само към клиента, който е заявил, че иска да го гледа.

Ако комутаторът не поддържа IGMP snooping, ще изпраща multicast пакетите през всичките си портове, подобно на broadcast пакетите. Например ако имаме 20 компютъра свързани към един комутатор и всеки гледа различен multicast видео канал, то комутаторът ще изпраща и 20-те канала едновременно към всеки компютър. Това може да доведе както до претоварване на компютрите, така и до претоварване на мрежовите връзки.

Повечето информация е взета от уикипедия, на 

места съм превеждал от други сайтове.

Термини в мрежите

Термини

• преносна среда (media) – преносната среда представлява съвкупност от средства, с помощта на които сигналите биват изпращани от един компютър на друг по кабел или безжично.
• безжична преносна среда (wireless media) – радио, лазерни, инфрачервени и сателитни/микровълнови технологии, които пренасят сигналите от един компютър на друг без постоянно установяване на физическа връзка.

• усукана двойка (twisted pair) – тип кабел използван за телефонни комуникации. Състои се от двойка медни проводници, усукани във вътрешността на външна защитна обвивка. UTP (неекранирана усукана двойка), STP (екранирана усукана двойка). UTP се използва най-често за окабеляване на съвременни Ethernet мрежи. Той е предназначен за предаване на данни, като достига скорост до 100 Mbps.
• оптичен кабел (fiber optics) – кабели с ядро, представляващо стъклена или пластмасова нишка (вместо медна), по която светлинни импулси пренасят сигнали. Оптичните влакна имат много предимства пред медните проводници, по отношение на скоростта на предаване и запазване на целостта на сигнала на големи разстояния.
• устройство за свързване (connectivity device) – означават се няколко типа устройства, които се използват за свързване на кабелни сегменти, за свързване на две или повече по-малки мрежи ( или подмрежи) в една по-голяма, или за разделяне на голямата мрежа на по-малки. Обхваща повторителите, хъбовете, суичовете, мостовете, маршрутизаторите и б-маршрутизатори.

Компютърът се свързва с преносната среда посредством NIC.

• NIC- мрежова интерфейсна карта, наричана също мрежов адаптер или просто мрежеви интерфейс. Обикновено се поставя в ISA, PCI или PCMCIA (PC card) слот и се свързва към мрежовата преносна среда, която от своя страна се свързва към други компютри в мрежата.
• LAN (local area network) – Локалната компютърна мрежа представлява мрежа, която обхваща само ограничена географска област. Това може да бъде стая, етаж, сграда или университет.
• WAN (wide area network) – Глобалната компютърна мрежа е изградена от свързани една с други локални мрежи. Тя обхваща широки географски области, като използва WAN връзки. Например телефонни линии или сателитна технология за свързване на компютри в различни градове, държави и дори различни континенти.
• MAN (metropolitan – area network) – Градската компютърна мрежа представлява мрежа, с размер по-голям от локална мрежа и по-малък от глобална мрежа. Това е мрежа, която обхваща приблизително областта на голям град или централна градска област.
• Физическа топология (physical topology) – Разположението или физическата форма на мрежата, тоест, дали компютрите са подредени така, че кабелът да върви от една машина към друга в линеен ред ( линейна шинна топология), дали последният компютър се свързва обратно към първия за формиране на кръг (кръгова топология), дали системите „се срещат в средата“ чрез свързването и към централен хъб (топология звезда) или пък множество допълнителни конекции изграждат пътеки (решетъчна топология).
• Логическа топология (logical topology) – логическата топология представлява пътят, по който се предават сигналите от един компютър на друг.

Категоризиране на мрежите по топология

Линейна шина – (шина) представлява мрежда, която е разположена линейно. Линията не е задължително да бъде права, просто кабелът преминава от един компютър на друг. Мрежата изисква терминиране на всеки край в противен случай възниква отраззен сигнал, който може да наруши или да прекъсне комуникациите по мрежата. Единият от краищата трябва да бъде заземен.

Кръг – В шината се свърже последният с първия, се получава кръгова мрежа. Всеки компютър се свързва с два други, а сигналът може да обикаля непрекъсноато в кръга. Не е необходимо терминиране.

Звезда (star) – Една от най – популярните LAN мрежи. Тя е реализирана чрез свързването на всеки компютър към централен хъб. Хъбът може да бъде активен, пасивен или интелигентен.

Пасивният хъб е просто точка на свързване. Не се изисква електрическо захранване.

Активният хъб е най-разпространен. Той представлява повторител с множество портове. Усилва сигнала преди да го предаде.

Интелигентният хъб представлява активен хъб с диагностични възможности. Има вграден процесорен чип.

Решетка (mesh) – Не толкова често използвана. Всеки компютър има директна връзка към всеки друг компютър в мрежата. Най-отказоустойчива от всички останали топологии – ако пропадне един от пътищата от изпращащия компютър към другия, сигналът може да поеме по друг път. Поради сложността на мрежата (броят на конекциите нараства експоненциално), в нея не влизат повече от няколко компютъра.

Хибридна – Мрежа, която комбинира елементи на две или повече стандартни топологии.

Категоризация на мрежите по архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Ethernet мрежи – Разработена през 60-те, усъвършенствана от Xerox, Digital и Intel за формиране на базата на спецификациите IEEE 802.3. Конфигурират се като физическа шина или звезда и използват метод на достъп до преносната среда. Стандартният Ethernet е ограничен до 10Mbsps, но в днешно време се използва Fast Ethernet до 100Mbps. Съществува и Gigabit Ethernet до 1Gbps.

В зависимост от типа на кабела съществуват: 10Base5, 10Base2, 10BaseT, 100BaseT, 1000BaseT, 1000BaseVG-anyLAN, 10BaseFL, 100BaseFL.

TokenRing мрежи – Разработена от IBM през 80-те. Проектирана с цел преодоляване на някои от проблемите, свързани с Ethernet, където компютрите в мрежата се състезават за право да предават. Използва се топологията логически кръг, един сигнал маркер (token), се предава в кръг и даден компютър не може да предава, докато не получи марекра. Не съществуват колизии на данни.

AppleTalk мрежи – за мрежи на Macintosh

ArcNet мрежи – заменена от Ethernet.

Категоризиране на мрежите според протокол[редактиране | редактиране на кода]

Мрежовите протоколи представляват правилата, следвани от свързаните компютри при установяване и поддържане на комуникация по мрежата. Най-използваният протокол е TCP/IPv4.

IPX/SPX мрежи – Internet Package Exchange/Sequenced Packet Exchange. IPX/SPX обикновено се асоциира с NetWare мрежите.

TCP/IP - използва гъвкава схема на адресиране, която е изключително подходяща за маршрутизиране дори при най-големите мрежи. Всички операционни системи и платформи могат да използват TCP/IP. Достъпни са огромен брой помощни програми и инструменти, някои от които са включени в комплекта от протоколи, а други са допълнително добавяни програми за наблюдение и управление на TCP/IP. За да се свърже компютър с Интернет трябва да работи с TCP/IP.

Други LAN протоколи – LocalTalk, EtherTalk, TokenTalk

Компютърни мрежи

Компютърната мрежа (за по-накратко – мрежа) е съвкупност от хардуерни компоненти и компютри, свързани помежду си чрез преносна среда, която позволява обмен на информация помежду им.  Устройствата, участващи в мрежата, за да обменят данни трябва да бъдат свързани помежду си чрез технология на свързване. Най-разпространените връзки са кабелната (коаксиален, усукана двойка или оптичен кабел) и безжичната (радиовълнова, сателитно предаване, лазерна или инфрачервена технология). Възможна е връзка чрез допълнително устройство - рутер (маршрутизатор). Най-известната мрежа е самият интернет.

История

В началото на 19 век французите разработват първата оптическа телеграфна мрежа, която изпраща 20 думи/сек.

В края на 19 век започва изграждането на огромна телефонна мрежа, която използва технология с комутиране на електрически вериги, при която се изгражда верига или виртуална пътека при всяко свързване на един телефон с друг по мрежата. Тази технология е подходяща за предаване на глас, защото звуците се пренасят по кабела с относително постоянна скорост.

През 60-те години правителството на САЩ финансира разработването на компютърна мрежа, която би позволила на военните системи и на системите на главните образователни институции да комуникират едни с други. Поради разгара на Студената война, те искат мрежата да притежава устойчивост, надеждност и достатъчен резерв, така че да може да оцелее при възможна ядрена война.

Учени от (Масачузетския технологичен институт (MIT)), института RAND и Националната физическа лаборатория (NPL) във Великобритания изобретяват нова технология – комутиране на пакети (packet switching). Това полага основата нателекомуникационните технологии, използвани в днешно време.

Началото на първата компютърна мрежа с комутиране на пакети е поставено в края на 60-те под покровителството на Министерството на отбраната на САЩ – ARPANET (Adcanced Research Projects Agency network). Първият възел (node) или точка на свързване към ARPANET е инсталиран в Калифорнийския университет в Бъркли през 1969 г. Само за пет години мрежата покрива целите Съединени щати и достига до Европа.

DNS (Domain Name System) е представена през 1984 г. През 1987 г. съществуват приблизително 10 000 хоста, а през 1989 г. броят им стига до над 100 000.

През 90-те ARPAnet прекратява своето съществуване, появява се мрежата Интернет, формира се организацията Internet Society (ISoc). През 1992 г. съществуват повече от 1 000 000 хоста. През октомври 1994 г. се създава организацията W3C.