Интернет

нула нула единица
по оптичната ми жица
музика към мене блика
и съблича дрехи жрица
слушам няколко езика

нула единица нула
де се е видяло чуло
телевизия по нета
в мене политик се пули
защитава Кабинета

единица нула нула
ето и Кубрата Пулев
все напред напред вървете
скандира а ромки с були
возят се във беемвета

нула нула нула спря ми нета
скъп е тока идва шока
обувки обула за друг шетам

Век на непрестанно бързане!

О, век на непрестанно бързане!
Бързаме,
бързаме,
бързаме...
Бързаме за работа,
за рейса,
за метрото,
постоянно сме във фейса,
там минава ни живота.
Но - вече слепи -
ний не заблязваме,
че не живеем,
че само прескачаме
от работата - вкъщи...
А децата ни?
Децата ни растат без майки
без бащи,
също като нас във нета
поглъщат всичко,
досущ като прасета...
О, век на непрестанно бързане!
И себе си,
а и децата си побъркахме!

DOS

DOS най-често се свързва с фамилия от подобни операционни системи, доминиращи на пазара на IBM PC съвместими компютри между 1981 и 1995 (или до около 2000 година, ако Windows версия 95, 98, и Me се включат) : PC-DOS, MS-DOS, FreeDOS, DR-DOS, Novell-DOS, OpenDOS, PTS-DOS, ROM-DOS и др. 

Те са еднопотребителски, еднозадачни системи, като MS-DOS от Microsoft беше най-разпространена. Тези операционни системи се изпълняваха на IBM PC съвместими компютри, използващи Intel x86 процесори или съвместими от други производители. MS-DOS е все още често срещана и беше основа за много ОС на "Майкрософт" (като се започне от Windows 1.0 до Windows Me). MS-DOS беше изоставен като основа на по-новите операционни системи.

История

MS-DOS (както и IBM PC-DOS, която беше лицензирана от нея), и тяхната предшественица, QDOS, бяха имитация на CP/M (ControlProgram (for) Microcomputers) — доминираща операционна система за 8-битови Intel 8080 и Zilog Z80 базирани микрокомпютри.

Тя първо беше разработена от Seattle Computer Products от Тим Патерсон като вариант на CP/M-80 от Digital Research, но като вътрешен продукт, предназначена за тестване на новата SCP 8086 CPU карта за S-100 шина. Тя не се изпълняваше на 8080 (или съвместим) процесор - нужен на CP/M-80. Тя беше наречена QDOS, а също и с други имена. Microsoft я лицензира от SCP, промени я и я лицензира на IBM (продаваща се под името PC-DOS) за техните нови 'ПК' (персонални компютри), използващи процесор 8088 (вътрешно същия като 8086 - двата процесора са еднакви, имат еднакъв набор от инструкции), и много други производители. След това започна продажбата ѝ като MS-DOS.

Digital Research създаде съвместим вариант, познат като "DR-DOS", който след това стана собственост на (след откупуване от Digital Research) Novell. Тя стана "OpenDOS" малко след като подразделението на Novell, занимаващо се с нея, беше продадено на Caldera International, сега SCO. След това, отделена от Caldera като Lineo (по-късно преименувана на Embedix), която продаде DR-DOS на новосъздадена компания, наречена Device Logics, която сега се нарича DRDOS, Inc.

Има също свободен софтуер алтернатива, наречена "FreeDOS".

DOS беше една от първите операционни системи за PC съвместими компютри, и първата, получила широко разпространение (тя беше широкоразпространена даже и повече от 10 години по-късно).

IBM-PC бяха единствените с PC-DOS, докато PC съвместимите компютри от всички други производители бяха с MS-DOS. В началото PC-DOS беше почти идентична с MS-DOS. Наскоро безплатни версии на DOS като FreeDOS и OpenDOS се появиха.

Ранните версии на Microsoft Windows бяха малко повече от графична обвивка за DOS, дори следващите версии на Windows бяха тясно свързани с MS-DOS. Има възможност DOS програми да се изпълняват под OS/2 и Linux, използвайки емулация.

Поради дългия живот и вездесъщност на DOS в света на PC-съвместимите компютри (DOS съвместими програми бяха правени и през 90-те), DOS често беше считан за родна операционна система за PC съвместимите компютри.

Версии:

Microsoft закупи без изключителни права за пласиране QDOS през декември 1980. През юли 1981 Microsoft купи изключителни права за 86-DOS, която беше следващата версия на QDOS.

Първата версия PC-DOS 1.0 беше представена през август 1981. Тя поддържаше до 256 Кб RAM и два 160 Кб 5.25" едностранни флопи диска.
През май 1982 PC-DOS 1.1 добави поддръжка на 320 Кб двустранни флопи дискове.

PC-DOS 2.0 и MS-DOS 2.0, представени през март 1983, беше първата версия, поддържаща PC/XT и твърди дискове. Капацитетът на флопи дисковете беше разширен до 180 Кб (едностранни) и 360 kB (двустранни) чрез използването на девет сектора на пътечка вместо осем.

По същото време Microsoft обяви, че има намерение да създаде графичен потребителски интерфейс (GUI) за DOS. Първата версия - Windows 1.0 беше обявена през ноември 1983, но беше недовършена и не заинтересува IBM. През ноември 1985 първата завършена версия Microsoft Windows 1.01 беше достъпна.
MS-DOS 3.0, пусната през септември 1984, беше първата с поддръжка на 1.2 Мб флопи дискове и 32 Мб твърди дискове. MS-DOS 3.1, пусната през ноември същата година, въведе поддръжка на мрежи.

MS-DOS 3.2, пусната през април 1986, беше първата версия за продажба на дребно на MS-DOS. Тя добави поддръжка на 720 Кб 3.5" флопи дискове. Предишните версии бяха продавани само на производителите на компютри, които ги поставяха на техните компютри, защото операционната система беше смятана за част от компютъра, а не като независим продукт.

MS-DOS 3.3, пусната през април 1987, поддържаше логически дискове(logical disks). Физическият диск можеше да бъде разделен на няколко дяла, считани за независими дискове от операционната система. Беше добавена и поддръжка на 1.44 Мб 3.5" флопи дискове.

MS-DOS 4.0, пусната през юли 1988, поддържаше дискове до 2 Гб (типичните размери на диск през 1988 бяха 40-60 Мб), и добави пълноекранна обвивка, наречена DOSSHELL. Други обвивки като Norton Commander и PCShell, вече съществуваха на пазара. През ноември 1988 Microsoft поправи много грешки във версия MS-DOS 4.01.

MS-DOS 5.0, пусната през април 1991, включваше пълноекранен BASIC интерпретатор QBasic, който също имаше и пълноекранен текстов редактор (преди това MS-DOS имаше еднолинеен текстов редактор edlin). Програма за кеширане на диска (SmartDrive), възможности за въстановяване на изтрити файлове и други подобрения. Тя имаше сериозни проблеми с някои дискови помощни програми, поправени по-късно в MS-DOS 5.01, пуснат по-късно същата година.

През март 1992 Microsoft пусна Windows 3.1, която стана първата популярна версия на Microsoft Windows, с повече от 1 000 000 продажби на графичен потребителски интерфейс.

През март 1993 MS-DOS 6.0 беше пусната. Следвайки конкуренцията от Digital Research, Microsoft добави помощна програма за дискова компресия DoubleSpace. По същото време типична големина за твърд диск беше 200-400 Мб и много от потребителите имаха крещяща нужда от повече дисково пространство. MS-DOS 6.0 имаше и програма за дефрагментиране на диска DEFRAG, програма за резервни копия MSBACKUP, оптимизация на паметта с MEMMAKER и базова програма за вирусна защита MSAV.

Започвайки с 4.0 и 5.0, MS-DOS 6.0 имаше все повече и повече грешки. Поради оплаквания от загуба на данни, Microsoft пусна обновена версия, MS-DOS 6.2, с подобрен DoubleSpace, нова програма за проверка на диска SCANDISK (подобна на fsck от Unix), и други подобрения.

Следващата версия на MS-DOS, 6.21 (пусната през март 1994), се появи заради патентни проблеми. Stac Electronics осъди Microsoft и ги принуди да премахнат DoubleSpace от тяхната операционна система.

През май 1994 Microsoft пусна MS-DOS 6.22, с друга компресираща програма DriveSpace, лицензирана от VertiSoft Systems.

Microsoft пусна версии 6.23 до 6.25 за банките и американските военни организации. Тези версии предложиха поддръжка на FAT32. Оттогава MS-DOS съществува само като част от Microsoft Windows, базирани на Windows 95 (като Windows 98, Windows Me). Оригиналната версия на Microsoft Windows 95 имаше MS-DOS версия 7.0.

IBM пусна последната комерсиална версия на DOS - IBM PC-DOS 7.0 - в началото на 1995. Тя имаше много нови помощни програми като антивирусна програма, пълна програма за създаване на резервни копия, поддръжка на PCMCIA, и DOS разширения за работа с писалка. Тя имаше също нови възможности за подобряване на достъпната памет и дисковото пространство.

Comand line and comand prompt

DOS системите използват интерфейс с команден ред. Програмите се стартират чрез въвеждане на името на съответния файл на командния ред. DOS системите включват няколко програми, които се използват като системни инструменти, и предоставят допълнителни команди, (цъкни на линка), които не се отнасят към конкретна програма (вътрешни команди).

Ранните версии на Microsoft Windows бяха програми-обвивки, работещи в DOS. Следващите версии също работеха под DOS, но разширявайки го в "защитен" режим. Те фукционираха независимо от DOS, но имаха доста от стария код, който се изпълняваше във виртуална машина в новата операционна система, като с всяка следваща версия все повече от кода отпадаше. Windows MЕ беше последната операционна система на Microsoft, работеща под DOS; операционните системи от типа на Windows NT (включително Windows 2000, Windows XP и всички по-нови версии на Windows, макар че те не бяха предлагани като "Windows NT") не са базирани на DOS.

Под Linux и други UNIX системи е възможно да се емулира DOS. Най-популярните емулатори за DOS са dosemu и DOSBox.

Мрежово оборудване

Функционална схема на мрежово оборудване Мрежово оборудване: Чрез него се организира ефективното функциониране на комуникационните мрежи. Комуникационните протоколи позволяват да се съединят няколко мрежи или сегменти на мрежите чрез използване на концентратори, мостове, комутатори и маршрутизатори. Повторител (Hub) Мрежово оборудване, което усилва сигнала по мрежовия кабел, който затихва на разстояние по-голямо от 100 м. Той работи на физическо нива, не изисква програмно осигуряване и представлява обикновено автономно устройство. Компютрите, свързани към повторителя се считат принадлежащи на един сегмент. Количеството на компютри в един сегмент не може да надвишава 50. Многопортов повторител = концентратор Мост (Bridge) Мрежово оборудване, което обединява две или повече мрежи. Обикновено това е компютър с няколко мрежови карти, към всяка от които е свързан сегмент на локалната мрежа. Основна задача на моста е да осигурява прозрачна връзка между абонати от различни мрежи, чрез транслация и филтрация на MAC-кадри.  Основна функция на моста се явява ограничаване на потока данни между сегментите на мрежата, поради което е важно те да бъдат правилно разположени. За целта се използва правилото 80/20, в съответствие с което около 80% от трафика трябва да е локален и само 20% -външен. Комутатори (Switch) Мрежово оборудване, което съчетава функциите на многопортов повторител и високоскоростен мост. Работи както на канално, така и на мрежово ниво. Създава таблица на МАС-адреси чрез които разпределя трафика в мрежата. Маршрутизатор (Router) Мрежово оборудване, което свързва сегментите на мрежата през мрежовото ниво. Отличава се от моста по това, че може да чете адресите на  мрежовите устройства и да филтрира и насочва пакетите в съответствие с таблици за маршрутизация. Шлюз (Gateway) Мрежово оборудване, което осигурява взаимодействие на системите и мрежите, които използват несъвместими протоколи.

Switch (Суич)

Мрежовият комутатор (наричан просто суич на английски: switch), превключвател, или комутатор) е самостоятелно компютърно устройство, вид мрежово оборудване, което съчетава функциите на многопортов повторител и високоскоростен мост. Работи както на канално, така и на мрежово ниво. Създава таблица на МАС-адреси чрез които разпределя трафика в мрежата и така свързва мрежови сегменти.Ниският клас мрежови комутатори е почти идентичен с мрежовите хъбове, макар и все пак по-„интелигентен“. Комутаторите са способни да преглеждат постъпилите пакети информация, да определят източника и дестинацията им и да ги препратят. Тъй като доставя пакетите само на устройството, за което са предназначени, комутаторът не запълва капацитета на канала и като цяло предлага много по-добра производителност от хъба. Първият мрежов комутатор е представен от компютърната компания Калпала през 1990 г.

СУИЧЪТ работи само с MAC адреси, за разлика от рутера, който е с IP-та.

Функции:

Както и при хъбовете, мрежовите комутатори се използват главно в Етернет мрежи. Преобладаващата част от Етернет комутаторите поддържат 10/100 Mbit/s или 10/100/1000 Mbit/s портове. По-големите комутатори могат да имат и 10 Gbit/s портове.

Типични функции за управление на комутатор с кабели, монтиран в комуникационен шкаф.

• Включване/изключване на определен обхват от портове.

• Скорост на връзката и настройки на дублирането (duplex)

• Приоритет на дадени портове

• MAC филтриране — и други видове сигурност на портовете, които предпазват и от MAC flooding

• Използването на Spanning Tree Protocol

• SNMP следене на устройството и стабилност на връзката

• Port mirroring (познато още като порт мониторинг)

• VLAN настройка

• 802.1X контрол на мрежов достъп

• IGMP snooping

Spanning-Tree е мрежов протокол, създаден с цел да предвижда съкращаване пътя, като се предотвратяват нежелани повторения (loop) в топологията на мрежата. Той е стандартизиран от IEEE IEEE 802.1D и се основава на алгоритъм, описан от Радия Перлман през 1985г.

За Ethernet мрежа, за да функционира правилно, само един активен път може да съществува между две станции (компютъра).

При множество активни връзки между компютри се предизвикват повторения в мрежата. Ако повторението на пакети съществува в мрежовата топология, съществува и потенциал за дублиране на съобщения. Когато повторенията се случат някои суичове виждат един и същи компютър да се появява и от двете страни на суича. Това условие обърква алгоритъма за препращане и позволява дублираните фреймове да бъдат препращани.

За да се осигури съкращение на пътя, Spanning-Tree протокол определя дървовидна структура, която обхваща всички суичове в разширена мрежа. Spanning tree протокол кара някоя излишна или повтаряща се информация в режим на готовност (блокирано) състояние. Ако един мрежов сегмент в Spanning-tree протокол стане недостъпен, или ако еквивалента на Spanning-Tree протокола за даден мрежов сегмент се промени, Spanning Tree алгоритъма се преконфигурира и променя дървовидната си структура и топология на мрежата възстановява връзката която е била в режим на готовност.

Spanning-Tree протоколът работи невидимо за крайни станции (компютри), които не знаят дали те са свързани с един LAN сегмент или са включени в LAN от множество сегменти.

Има различни разновидности и подобрения на STP, но базoвaта функционалност е същата: STP – IEEE 802.1D-1998 – базовата версия на протокола

Simple Network Management Protocol (SNMP) е протокол за управление на мрежи, част от стека от протоколи TCP/IP. Състои се от набор от стандарти за управление на мрежата, протокол отприложния слой, схема на база данни и набор от обекти за пренос на данни. Описан в Заявление за обсъждане 1089.


Port mirroring (познато още като порт мониторинг)Използва се за да може суичът да изпрати копие от пакетите данни от един порт до друг, посредством някакъв вид кабел. Порт мониторингът при Системите на Сиско обикновено се наричат Switched Port Analyzer (SPAN) or Remote Switched Port Analyzer (RSPAN).... Други разпространители на тези услуги, имат различни имена, като - Roving Analysis Port(RAP) 

Мрежовите инженери или администратори използват порт мониторинга за да анализират и дебъгнат или диагностицират грешките в определена мрежа.

Виртуална локална мрежа (на английски: Virtual Local Area Network, VLAN представлява метод за разделяне на една физическакомпютърна мрежа на различни виртуални мрежи с цел логическа организация, контрол и защита. Потребителите в един VLAN могат да комуникират само помежду си, но не и с потребители от другите виртуални мрежи. Предимството е, че едни и същи комутатори могат да предоставят множество VLAN-и и по-този начин се спестяват разходи за оборудване. Като пример може да се разгледа мрежа на фирма с три отдела, разположени на три етажа – Инженерен (Engineering), Маркетинг (Marketing) и Счетоводен (Accounting).

Във фирмата има една физическа LAN мрежа, която се използва от всички отдели, но всеки отдел е обособен в собствен VLAN. Различните портове на комутаторите са конфигурирани да предоставят достъп до различните VLAN-и. Служителите на Маркетинг отдела на първи и втори етаж могат да се достигнат един друг и имат достъп до техния сървър, но не могат да достъпят сървърите и служителите на другите два отдела. Ако не се използват VLAN-и, ще е необходимо да се изградят три отделни физически мрежи – по една за всеки отдел, което би оскъпило решението поне три пъти.

IGMP snooping (на английски: snoop - слухтя) е процес на слушане и метод за анализ на IGMP мрежови трафик разменян между клиентски компютър и маршрутизатор. Това е и когато мрежови суич слуша разговора между хост и рутери. На база на наученото от IGMP, комутаторите автоматично блокират разпространението на multicast пакети към клиенти, които не са заявили получаването им. IGMP е протокол използван от крайни компютри, за да се присъединят към дадена multicast група.

Например ако имаме видео сървър, който излъчва видео в мрежата, различните канали ще се излъчват в различни multicast групи. Клиентският компютър заявява кой канал иска да гледа, чрез изпращане на IGMP заявка към мрежата. Комутатора наблюдава тези съобщения и си съставя таблица показваща кой клиент кой канал иска да гледа. Когато multicast видео трафика пристигне в комутатора, той автоматично го пуска само към клиента, който е заявил, че иска да го гледа.

Ако комутаторът не поддържа IGMP snooping, ще изпраща multicast пакетите през всичките си портове, подобно на broadcast пакетите. Например ако имаме 20 компютъра свързани към един комутатор и всеки гледа различен multicast видео канал, то комутаторът ще изпраща и 20-те канала едновременно към всеки компютър. Това може да доведе както до претоварване на компютрите, така и до претоварване на мрежовите връзки.

Повечето информация е взета от уикипедия, на 

места съм превеждал от други сайтове.

Структура на интернет

Интернет има мрежовидна структура. Компютрите, които са част от Интернет, се наричат хостове (hosts). Обменът на информация се осъществява, като се предава информация от един компютър на друг. Компютърът, който получава информация, се нарича клиент, а този, който я предоставя – сървър. При обмена на информацията тя може да преминава през други компютри. Тяхната работа е да преценяват накъде да препращат информацията, така че тя да достигне крайната си цел. Обменът на информация в Интернет се осъществява по определени правила, наречени стандарти. А връзката между компютрите в мрежата се осъществява с помощта на протоколи (съвкупност от стандарти), всеки един от които отговаря за отделна услуга.

Какво е хост?

Мрежови хост (на английски: host - стопанин, домакин) е компютър, свързан към компютърна мрежа. Мрежовият хост, може да предлага информационни ресурси, услуги и приложения за потребители или други възли в мрежата. Мрежови хост е мрежови възел, на който е приписан на мрежовия слой хост адрес.

Компютри, участващи в мрежи, които използват TCP/IP могат да бъдат наричани още IP хостове. Конкретно, компютри, участващи в Интернет са наричани интернет хостове, понякога интернет възли.

Има разлика между хост и хостинг!

Какво е хостинг? 
Има няколко типа хостинг:

1. Shared web hosting

Споделеният хостинг или shared hosting е най-популярният вид уеб хостинг услуги. Нарича се така, защото на един сървър има определен брой потребители (уеб сайтове), които си поделят изчислителните му ресурси, дисковото пространство и инсталираните на машината софтуерни приложения. Всеки потребител получава отделна сметка с определени граници и параметри (дисково пространство, реализиран трафик, брой бази данни и т.н. ). За управление на сметката се използва софтуер за автоматизация на уеб сървъри, или както популярно се нарича контролен панел. Контролният панел позволява на потребителите да управляват различните услуги (уеб, FTP, бази данни и т.н.) и хостинг сметките си като цяло. Най-разпространените хостинг контролни панели са СиПанел и Плеск и са лицензирани и платени софтуерни продукти. Други популярни комерсиални контролни панели са DirectAdmin, Hosting Controller, H-Sphere. Сред тези с GPL лиценз са LxAdmin, Webmin, Virtualmin, Usermin, SysCP.

3. E-mail hosting

Използва се за електронна поща. Чрез този тип хостинг потребителят може да избегне ползването на услугите на безплатните уеб пощи в Интернет. E-mail адресът name@domain.tld може да бъде с името на хостинг провайдъра, а може да бъде и с името на домейна, който потребителят е регистрирал. Повечето хостинг провайдъри дават възможност за достъп до пощенските кутии през уеб интерфейс или чрез мейл клиент инсталиран на компютъра на потребителя, използващ протоколите POP3 и IMAP. При mail хостинга потребителят има възможност за създаване на множество пощенски кутии с едно и също TLD (домейн от първо ниво) име на домейн.
Пример за адреси на потребителски пощенски кутии:
1@myname.com
2@myname.com
...@myname.com и т.н.
При този тип хостинг, за разлика от услугите на безплатните уеб пощи, потребителят избягва прикачването на рекламни послания към неговите писма, каквато е практиката на почти всички безплатни уеб базирани пощи.

Какво е POP3?

Post Office Protocol е протокол за извличане на получена електронна поща от e-mail сървър върху клиентски компютър. Текущата версия на протокола е 3 и затова често той се обозначава със съкращението POP3 (Post Office Protocol, version 3).

Какво е IMAP?

Internet Message Access Protocol („интернет протокол за достъп до съобщения“, познат повече като IMAP и наричан в миналотоInteractive Mail Access Protocol — „интерактивен протокол за достъп до поща“) е интернет протокол от приложния слой на OSI модела за достъп до електронна поща на отдалечен сървър от локален клиент. IMAP и POP3 (Post Office Protocol версия 3) са двата най-разпространени стандартни протокола за четене на електронна поща

Остана само Тим Бърнърс-Лий – изобретил WWW. Днес е директор на консорциума W3C (World Wide Web Consortium), който създава различни стандарти за WWW.
Но за него в друг пост.

3. Файлов хостинг

Файловият хостинг е близък до споделения уеб хостинг, като при него на сървъра не се разполагат уеб сайтове и уеб приложения, а се съхраняват файлове. Предимството което дава файловият хостинг е надеждното съхранение на информацията, както и възможността да бъде достъпвана от всеки един компютър в Интернет пространството, с подходяща за бърз трансфер скорост. Най-често се използва за съхранение и архивиране на големи масиви от данни, които да бъдат достъпни от различни точки на света. Файлов хостинг ползват големи корпорации състоящи се от множество филиали, фирми с международни представителства и т.н.

Услуга за файл хостинг или файлов хостинг (на английски: file hosting service, online file storage provider или cyberlocker) е услуга за интернет хостинг, специфично създадена за статично съдържание, обикновено големи файлове, които не са уеб-страници. Обикновено услугата е през уеб или FTP.

Ето 10 файл-хостинг услуги, от които можете да вземете линкове и да ги пращате буквално навсякъде по света. Първите четири MediaFire, RapidShare, ShareFile и YouSendIt са създадени, за да побират в себе си и разпращат много обемисти файлове, главно за големи корпорации.

Останалите 6 - Box, Dropbox, Google Drive, Minus, SkyDrive и SugarSync са по-обикновени. Аз лично използвах dropbox, но бях на xp тогава и бавеше стартирането. Сега съм на Google Drive и съм много доволен.

4. Dedicated хостинг

За разлика от споделения (shared) хостинг при dedicated (посветен) хостинг клиентските приложения не споделят ресурсите на сървъра с други приложения на други потребители. Освен това сървърът ползва и пълния капацитет на предоставената линия към Интернет. По този начин дадено приложение ползва целия хардуерен ресурс на сървъра, на който е разположено, системните настройки са изцяло съобразени и оптимизирани според потребностите му, а потребителят има пълен контрол върху сървъра. Най-често инсталираните операционни системи са Linux, FreeBSD и Windows. Този тип хостинг е предназначен за уеб сайтове и уеб приложения генериращи голямо хардуерно натоварване, непосилно за ресурсите на споделения хостинг. Обикновено dedicated хостинг се препоръчва, като решение за сайтове с над 15 000 посещения на ден, големи онлайн магазини и портали, масови онлайн игри и др.

5. Виртуален сървър

Виртуалният сървър е понятие, което по своето значение стои някъде по средата между 'shared' и 'dedicated' хостинг. При него един физически сървър се разделя на няколко независими виртуални сървъри. Сам по себе всеки такъв виртуален сървър може да се разглежда като 'dedicated', защото на него се инсталира отделна операционна система според нуждите на клиента, която поддържа приложения само на определен клиент. Най-често използваният софтуер за 'виртуализация' на сървъра е XEN, VMware, FreeVPS, User-mode Linux, Virtuozzo, OpenVZ и др. Настройките на сървъра са максимално оптимизирани за работата на конкретното приложение и ресурсите които то може да използва са далеч повече от предоставяните при shared хостинга. Препоръчва се за уеб сайтове и приложения изискващи специфични настройки на операционната система, както и генериращи голямо сървърно натоварване.

6. Облаков хостинг

Облак-хостинг, хостинг в облак или на английски cloud hosting е понятие, което произтича от Cloud computing (изчисления в облак), тоест отнася се до хостинг услуга, базирана на изчисления в облак-поколение инфрастрактура от сървъри. За Cloud хостинг може да се счита услуга, която отговаря на следните условия: изградена е от група от сървъри, които обединяват изчислителните си ресурси, използва автоматизирана система балансиране на натоварването, има излишък на ресурси (памет, дисково място и процесорно време), достъпна е винаги, когато потребителите ѝ се нуждаят от повече натоварване, има динамично променливи ресурси и системата от сървъри ги разпределя веднага (автоматично), при заявка на потребителя, гъвкава е и позволява безпроблемно увеличаване и намаляване на използваните обеми.

Cloud хостинг услугите са тясно свързани с използването на технологии за виртуализация. Повечето Cloud хостинг поколение инфраструктури използват някаква технология за виртуализация, за да осъществят процес на абстракция на ресурсите на сървърите си и да отделят в управлението им физическите масиви, които осигуряват въпросните ресурси.