Какво е ping?

Ping (пинг) е компютърна програма за мрежова администрация, използвана за проверка на достъпността на хостове в интернет или локална мрежа. Използва протокола (ICMP) . Името пинг произлиза от сонарната терминология.

Ping работи на принципа на ехото, като изпраща съобщение чрез ICMP протокола до отдалечен компютър. Съобщението съдържа „искане“ за отговор от хоста. В този процес се измерва времето от предаване на съобщението до времето на получаването му от първоначалния компютър (двупосочния път) и се записва всяка загуба на пакети. Резултатите от теста се отпечатват на екрана под формата на статистически съобщения.

Резултат от програмата Ping, при тестване на хоста google.com:

ping google.com
PING google.com (74.125.39.106) 56(84) bytes of data.
64 bytes from fx-in-f106.1e100.net (74.125.39.106): icmp_req=1 ttl=56 time=47.1 ms
64 bytes from fx-in-f106.1e100.net (74.125.39.106): icmp_req=2 ttl=56 time=46.8 ms
64 bytes from fx-in-f106.1e100.net (74.125.39.106): icmp_req=3 ttl=56 time=47.2 ms
64 bytes from fx-in-f106.1e100.net (74.125.39.106): icmp_req=4 ttl=56 time=47.9 ms
64 bytes from fx-in-f106.1e100.net (74.125.39.106): icmp_req=5 ttl=56 time=47.8 ms
^C
--- google.com ping statistics ---
5 packets transmitted, 5 received, 0% packet loss, time 4006ms
rtt min/avg/max/mdev = 46.813/47.389/47.909/0.428 ms

Ping може да се стартира чрез използване на различни опции в командния ред, които позволяват специални режими на работа, като например да се уточни размера на изпращаните пакети, да се вдигне флага за фрагментация на пакетите и др. С Ping може да се злоупотребява, обикновено под формата елементарна DoS-атака, в която програмата е настроена така, че да изпраща много пакети с големи размери, които да „наводнят“ атакувания хост и да затруднят работата му.

Какво е ICMP?

ICMP (на английски: Internet Control Message Protocol) е един от основните протоколи в Интернет комуникацията. Използва се главно от мрежови устройства като рутери за изпращане на съобщения за грешка, показвайки недостъпност на Интернет услугата или че хостът в Интернет не може да бъде достигнат. Програми, които използват протокола ICMP са ping, nmap и други.

Servers (Сървъри)

Сървър (на английски: server) e термин, който има две тясно свързани значения:

- Сървърът е компютърна програма, която предоставя услуги на други програми, наречени в този контекст клиентски софтуер (Client). Сървърът стартира като услуга, която обслужва заявки на други програми („клиенти“), които могат, а могат и да не бъдат стартирани на същия компютър.
- Сървърът е също така компютър, стартиращ сървърен софтуер и предоставящ една или повече услуги (като например хост)[1] на други компютри в същата мрежа. В повечето случаи хардуерните изисквания към този компютър са по-високи от изискванията към хардуера на стандартния настолен компютър, който не функционира като сървър. В допълнение, може да има специални изисквания за архивиране и др.

Днес, този термин се използва най-вече за завършени компютърни системи. Една такава софтуерна/хардуерна система представлява софтуерна услуга, стартираща на специално предназначен за нея компютър. Това са например сървър база данни, файлов сървър, mail сървър или print сървър.

Сървърният софтуер се характеризира с това, че работи на базата на приложение, което слуша за заявки (request) и връща отговор (response), като и двете операции са по предварително зададен протокол. Тъй като заявката може да пристигне по всяко време, сървърният софтуер е постоянно стартиран, чакайки за заявка, за разлика от клиентски софтуер, при който потребителят слага край с последната използвана операция.

Сървърът е компютър, който работи съвместно с други компютри в компютърна мрежа. При комуникацията сървърът предоставя услуги към останалите компютри, наричани клиенти. Терминът „сървър“ е пряко свързван с модела за обслужване (наричан още мрежова архитектура) клиент-сървър, който представлява антипод на модела P2P (peer to peer, равен към равен).
Най-често използваните от потребителите сървърни приложения са:
- Пощенски сървър (email server, например sendmail)
- Уеб сървър (web server, например Apache)
- Сървър за управление имената на домейните (DNS сървър - сървър, който преобразува името на хоста (HostName) в уеб адрес (IP адрес, например BIND).)
- Сървър за база от данни (database server, например Microsoft SQL Server)
- Файлов сървър (file server, например FTP, SSH, или NFS)
- Сървър за приложения (application server, предоставящ различни приложения и обслужващ клиенти, например чрез XML)
- Прокси сървър
- Медиен сървър (media server, специализиран компютърен уред (хардуер с фърмуер) или специализиран приложен софтуер на сървър приложения, вариращи от клас професионални машини до клас домашен масив-памет за съдържание, обикновено видео по заявка VoD)

Структура на интернет

Интернет има мрежовидна структура. Компютрите, които са част от Интернет, се наричат хостове (hosts). Обменът на информация се осъществява, като се предава информация от един компютър на друг. Компютърът, който получава информация, се нарича клиент, а този, който я предоставя – сървър. При обмена на информацията тя може да преминава през други компютри. Тяхната работа е да преценяват накъде да препращат информацията, така че тя да достигне крайната си цел. Обменът на информация в Интернет се осъществява по определени правила, наречени стандарти. А връзката между компютрите в мрежата се осъществява с помощта на протоколи (съвкупност от стандарти), всеки един от които отговаря за отделна услуга.

Какво е хост?

Мрежови хост (на английски: host - стопанин, домакин) е компютър, свързан към компютърна мрежа. Мрежовият хост, може да предлага информационни ресурси, услуги и приложения за потребители или други възли в мрежата. Мрежови хост е мрежови възел, на който е приписан на мрежовия слой хост адрес.

Компютри, участващи в мрежи, които използват TCP/IP могат да бъдат наричани още IP хостове. Конкретно, компютри, участващи в Интернет са наричани интернет хостове, понякога интернет възли.

Има разлика между хост и хостинг!

Какво е хостинг? 
Има няколко типа хостинг:

1. Shared web hosting

Споделеният хостинг или shared hosting е най-популярният вид уеб хостинг услуги. Нарича се така, защото на един сървър има определен брой потребители (уеб сайтове), които си поделят изчислителните му ресурси, дисковото пространство и инсталираните на машината софтуерни приложения. Всеки потребител получава отделна сметка с определени граници и параметри (дисково пространство, реализиран трафик, брой бази данни и т.н. ). За управление на сметката се използва софтуер за автоматизация на уеб сървъри, или както популярно се нарича контролен панел. Контролният панел позволява на потребителите да управляват различните услуги (уеб, FTP, бази данни и т.н.) и хостинг сметките си като цяло. Най-разпространените хостинг контролни панели са СиПанел и Плеск и са лицензирани и платени софтуерни продукти. Други популярни комерсиални контролни панели са DirectAdmin, Hosting Controller, H-Sphere. Сред тези с GPL лиценз са LxAdmin, Webmin, Virtualmin, Usermin, SysCP.

3. E-mail hosting

Използва се за електронна поща. Чрез този тип хостинг потребителят може да избегне ползването на услугите на безплатните уеб пощи в Интернет. E-mail адресът name@domain.tld може да бъде с името на хостинг провайдъра, а може да бъде и с името на домейна, който потребителят е регистрирал. Повечето хостинг провайдъри дават възможност за достъп до пощенските кутии през уеб интерфейс или чрез мейл клиент инсталиран на компютъра на потребителя, използващ протоколите POP3 и IMAP. При mail хостинга потребителят има възможност за създаване на множество пощенски кутии с едно и също TLD (домейн от първо ниво) име на домейн.
Пример за адреси на потребителски пощенски кутии:
1@myname.com
2@myname.com
...@myname.com и т.н.
При този тип хостинг, за разлика от услугите на безплатните уеб пощи, потребителят избягва прикачването на рекламни послания към неговите писма, каквато е практиката на почти всички безплатни уеб базирани пощи.

Какво е POP3?

Post Office Protocol е протокол за извличане на получена електронна поща от e-mail сървър върху клиентски компютър. Текущата версия на протокола е 3 и затова често той се обозначава със съкращението POP3 (Post Office Protocol, version 3).

Какво е IMAP?

Internet Message Access Protocol („интернет протокол за достъп до съобщения“, познат повече като IMAP и наричан в миналотоInteractive Mail Access Protocol — „интерактивен протокол за достъп до поща“) е интернет протокол от приложния слой на OSI модела за достъп до електронна поща на отдалечен сървър от локален клиент. IMAP и POP3 (Post Office Protocol версия 3) са двата най-разпространени стандартни протокола за четене на електронна поща

Остана само Тим Бърнърс-Лий – изобретил WWW. Днес е директор на консорциума W3C (World Wide Web Consortium), който създава различни стандарти за WWW.
Но за него в друг пост.

3. Файлов хостинг

Файловият хостинг е близък до споделения уеб хостинг, като при него на сървъра не се разполагат уеб сайтове и уеб приложения, а се съхраняват файлове. Предимството което дава файловият хостинг е надеждното съхранение на информацията, както и възможността да бъде достъпвана от всеки един компютър в Интернет пространството, с подходяща за бърз трансфер скорост. Най-често се използва за съхранение и архивиране на големи масиви от данни, които да бъдат достъпни от различни точки на света. Файлов хостинг ползват големи корпорации състоящи се от множество филиали, фирми с международни представителства и т.н.

Услуга за файл хостинг или файлов хостинг (на английски: file hosting service, online file storage provider или cyberlocker) е услуга за интернет хостинг, специфично създадена за статично съдържание, обикновено големи файлове, които не са уеб-страници. Обикновено услугата е през уеб или FTP.

Ето 10 файл-хостинг услуги, от които можете да вземете линкове и да ги пращате буквално навсякъде по света. Първите четири MediaFire, RapidShare, ShareFile и YouSendIt са създадени, за да побират в себе си и разпращат много обемисти файлове, главно за големи корпорации.

Останалите 6 - Box, Dropbox, Google Drive, Minus, SkyDrive и SugarSync са по-обикновени. Аз лично използвах dropbox, но бях на xp тогава и бавеше стартирането. Сега съм на Google Drive и съм много доволен.

4. Dedicated хостинг

За разлика от споделения (shared) хостинг при dedicated (посветен) хостинг клиентските приложения не споделят ресурсите на сървъра с други приложения на други потребители. Освен това сървърът ползва и пълния капацитет на предоставената линия към Интернет. По този начин дадено приложение ползва целия хардуерен ресурс на сървъра, на който е разположено, системните настройки са изцяло съобразени и оптимизирани според потребностите му, а потребителят има пълен контрол върху сървъра. Най-често инсталираните операционни системи са Linux, FreeBSD и Windows. Този тип хостинг е предназначен за уеб сайтове и уеб приложения генериращи голямо хардуерно натоварване, непосилно за ресурсите на споделения хостинг. Обикновено dedicated хостинг се препоръчва, като решение за сайтове с над 15 000 посещения на ден, големи онлайн магазини и портали, масови онлайн игри и др.

5. Виртуален сървър

Виртуалният сървър е понятие, което по своето значение стои някъде по средата между 'shared' и 'dedicated' хостинг. При него един физически сървър се разделя на няколко независими виртуални сървъри. Сам по себе всеки такъв виртуален сървър може да се разглежда като 'dedicated', защото на него се инсталира отделна операционна система според нуждите на клиента, която поддържа приложения само на определен клиент. Най-често използваният софтуер за 'виртуализация' на сървъра е XEN, VMware, FreeVPS, User-mode Linux, Virtuozzo, OpenVZ и др. Настройките на сървъра са максимално оптимизирани за работата на конкретното приложение и ресурсите които то може да използва са далеч повече от предоставяните при shared хостинга. Препоръчва се за уеб сайтове и приложения изискващи специфични настройки на операционната система, както и генериращи голямо сървърно натоварване.

6. Облаков хостинг

Облак-хостинг, хостинг в облак или на английски cloud hosting е понятие, което произтича от Cloud computing (изчисления в облак), тоест отнася се до хостинг услуга, базирана на изчисления в облак-поколение инфрастрактура от сървъри. За Cloud хостинг може да се счита услуга, която отговаря на следните условия: изградена е от група от сървъри, които обединяват изчислителните си ресурси, използва автоматизирана система балансиране на натоварването, има излишък на ресурси (памет, дисково място и процесорно време), достъпна е винаги, когато потребителите ѝ се нуждаят от повече натоварване, има динамично променливи ресурси и системата от сървъри ги разпределя веднага (автоматично), при заявка на потребителя, гъвкава е и позволява безпроблемно увеличаване и намаляване на използваните обеми.

Cloud хостинг услугите са тясно свързани с използването на технологии за виртуализация. Повечето Cloud хостинг поколение инфраструктури използват някаква технология за виртуализация, за да осъществят процес на абстракция на ресурсите на сървърите си и да отделят в управлението им физическите масиви, които осигуряват въпросните ресурси.