Устен изпит

не можеш да млъкнеш нали
изобщо не можеш да млъкнеш
от тебе речта щом вали
до утре и ти ще замръкнеш

и питаш защо тоз и онз
защо ли те всички избягват
от тебе и слово на тон
и букви безкрай се продават

не можеш ей тъй да мълчиш
че просто в теб нещо се къса
и тихо щом стане - горчи -
на изпита устен си скъсан!

Мислиш си, че можеш

Мислиш си, че можеш да ме смачкаш?
Помисли си пак!
Спъваш ме на всяка малка крачка.
И обвиваш в Мрак!

Мислиш си, че можеш да ме смачкаш?
Помисли отново!
Твоята стръв само е закачка.
Аз владея словото!

Мислиш си, че можеш да ме смачкаш?
Залагам против теб стотачка!

На твоите пръсти магията

на твоите пръсти магията
пленява сърца и души
такава е тя - орисията -
че словото ти не греши

Магия

когато в думите вече няма магия
когато словото нищо ново не крие
щом от речта ти е всичко източено
и не показваш в гърдите клокочещото
тогава е време за дълга почивка
провала приеми с голяма усмивка
не е на света края и няма да свърши
повярвай не си последен не си и първи

Отново ли?

"Отново ли? Недей отново!"
Все така сурово
във теб съм влюбен. И със слово
капе в мен отрова...

"Отново ли? Но спри се вече!"
Все така далече
си ти от мене. Не изрече
думите за Вечност!

"Отново ли? Вече не искам!"
Стига тази близост
помежду ни. Но тя е източник
на толкова истини!

"Отново ли? Защо?", се питам...
"Защото си в прелест обвита!"

Да те докосна..

да те докосна
но как
делят ни километри
да те достигна
не мога аз
освен със слово
в сърцето ми отрова
потича
болката е толкова сурова
разсича
душата на парчета
далеч си
на стотици километри
нима има за любов предели
щом сърцата ни в едно са вплели
свойте мисли и мечти и цели

Какво научих за една година?

Какво научих за една година?
Красива си като картина!
И умна си като академик.
И влюбена си до уши
в твой съученик.
Нека малко поговорим
за вашата любов...
Рядка е сред хората
по сила и по зов...
слива сякаш вашите души!
Но за теб е този стих,
а малко аз се отклоних.
Печелила си тон награди -
а още толкова си млада! -
но във тебе има жажда -
в тебе нещо се поражда,
което те влече нагоре,
и те кара да се бориш...
Нещо сякаш все не стига -
четеш ти книга след книга,
обожаваш писаното слово,
но отклонихме се отново!
Въпреки всички успехи
ти се оценяваш ниско,
плачеш почти без утеха;
понякога глупости мислиш.
Чуй, момиче младо,
във теб гори Божествен огън...
В бъдещето радост
и успех да видя мога!
Запази във себе си искрата -
нека винаги да свети...
и ще е изпълнена съдбата ти
със герои и сюжети!

Живеем различни животи

Живеем различни животи
един от друг сме далеч
остава отворен въпроса
какво постигаме с реч
аз вярвам
дори да се смееш
но вярвам силно
прекалено силно дори
ще успее
огън да се разгори
там дето
делят километри
че може само със слово
да лумне пламък отново
там дето и въглен
не можеш намери