Щом се завърнеш

щом ти се завърнеш отново
и видя две ясни очи
житейската жлъч и отрова
от мене ще се изличи

тогава ще седнем спокойно
на някоя пейка сами
и темите общи безбройни
ще чоплим до късни тъми

тогава ще бъдем тъй близо
по-близо от огън и дим
сърцето през бялата риза
забързано ще затупти

щом ти се завърнеш отново
и чуя пак нежния глас
в душата ми стари огньове
ще пламнат с изгаряща страст

Отново ли?

"Отново ли? Недей отново!"
Все така сурово
във теб съм влюбен. И със слово
капе в мен отрова...

"Отново ли? Но спри се вече!"
Все така далече
си ти от мене. Не изрече
думите за Вечност!

"Отново ли? Вече не искам!"
Стига тази близост
помежду ни. Но тя е източник
на толкова истини!

"Отново ли? Защо?", се питам...
"Защото си в прелест обвита!"