Не съм един от вас

край мене - смях и врява -
хората като пчели жужат
а вътре - нещо става -
нещо в моята душа

макар да се усмихвам
даже да се смея с глас
отвътре ми е лихо:
"Аз не съм един от вас!"

един гласец ми шепне
трови пѝрът споделен
дори и той укрепна:
"Вий далече сте от мен!"

навярно в мене бездна
зее - пропастта - без край
и в нея бързо чезне
всяка огнена искра

навярно няма начин
истински да съм щастлив:
че - брадвата! - палача! -
боже! - колко - ме - боли! -

край мене - смях и врява
силни звуци парят и душàт
изгаря във жарава
праведната ми душа

Щом се завърнеш

щом ти се завърнеш отново
и видя две ясни очи
житейската жлъч и отрова
от мене ще се изличи

тогава ще седнем спокойно
на някоя пейка сами
и темите общи безбройни
ще чоплим до късни тъми

тогава ще бъдем тъй близо
по-близо от огън и дим
сърцето през бялата риза
забързано ще затупти

щом ти се завърнеш отново
и чуя пак нежния глас
в душата ми стари огньове
ще пламнат с изгаряща страст

Баща ми

Баща ми е много работен,
стъжнѝли сме му уж живота:
"Как беше лесно без вас!"
Баща ми за всичко се грижи,
но вече той трудно се движи
и глъхне силният глас...
Баща ми е много работен,
но щеше да бъде самотен,
ако ни нямаше нас!

Глас в пустиня

"Деца, боя се зарад вас"
е казал нявга поетът
и неговият силен глас
е идвал от сърцето!

А днес, деца, си правят пас
тез всички, отговорни,
и ту в час, ту извън час,
не преподават като хората!

Ах, днес, деца, страдате вий,
които най сте невинни.
В това страдание се крий
гласът ви, глас в пустиня!